Град на стълби полностью

— Не говорите сериозно — казва Питри.

— Напротив, сериозна съм. Хората искрено се опитвали да спазват законите му, дори най-чудатите. Само че никой не е съвършен, естествено, и едва малцина успявали да следват законите с точките и запетаите. Хората обичали друг да им казва какво да правят, затова никой не се усъмнил в справедливостта на законите — те били закони все пак, божествени при това. На някакъв етап Колкан решил, че проблемът е другаде, че хората нямат достатъчно силен стимул да следват законите. — Шара вдига капака на тенджерата с ориз. Издига се пара и замъглява очилата ѝ. Тя отстъпва назад, слага капака и сваля очилата си да ги избърше. — Така се появило Наказателното писание. Един въздълъг и постоянно редактиран документ, в който се описвало как хората да бъдат… насърчавани да следват законите. С течение на времето се забелязва все по-ясна тенденция към… как да се изразя… към плътски страдания.

— Плътски? — повтаря Малагеш.

— Бичуване. Жигосване. Осакатяване, ослепяване, ампутация за най-тежките престъпления — на крадците им отрязвали дясната ръка и прочие. Никога смърт обаче. Колкан бил обявил, че животът е свещен. Самият той не искал да нарушава тази си прокламация. Едно от най-известните наказания се наричало Пръстът на Колкан — кръгло камъче, което при съприкосновение с жива плът ставало все по-тежко и все по-горещо. Палачите връзвали жертвата и слагали Пръста върху крака ѝ или върху корема, или върху гърдите, или…

Кожената ръкавица на Зигруд изскърцва пронизително — дясната му ръка трепери, свита в юмрук, зъбите му стискат силно лулата, черният му нож е забит дълбоко в свинския бут.

Шара се изкашля.

— Схващате за какво иде реч — казва тя. — Тези наказания били приемани от хората почти без възражения. Без негодувание. Приемали тези наказания с трезвото раболепие на обречени хора. С времето законите и наказанията на Колкан ставали все по-жестоки и все по-странни. Той се вманиачил на тема плът и желание, сексуалност и лъст. Решил да наложи пълна цензура над тези неща. Първият му метод на репресия вероятно би допаднал на повечето сейпури, между другото. Колкан забранил на обществени места да се споменава по какъвто и да било начин за женския пол и анатомия. Почти както собствените ни закони налагат цензура над говоренето.

— Какво!? — възкликва Малагеш. — Това не е… Това няма нищо общо със Световните регулации! Ние се опитваме да потиснем нещо опасно!

— Да, а за Колкан сексуалността била най-опасното нещо. Сейпурските историци не са сигурни защо е решил да потисне женския пол… Сред определен вид специалисти тази тема е повод за разгорещени дискусии. Така или иначе, Колкан поискал от своите жреци и светци да принудят жените да се покриват от глава до пети на публично място и обявил извън закона всяко споменаване на женската анатомия, сексуалност, форми… всякакво споменаване или намек дори. Тази забрана станала известна като Изрязването на нечестивото и станала повод за една хумористична гатанка — как да напишеш закон, който забранява изричането на определени неща, ако не ти е позволено да напишеш тези неща дори в текста на закон? Накрая законотворците се спрели на неясния термин „тайна женственост“, която може да означава какво ли не, като си помислиш. В резултат законът допускал както проява на милост, така и на голяма жестокост, според това кой отсъжда и как тълкува провинението.

Студът в арестантската килия, тъмните сенки. Младежът, който шепти: „Не ме изкушавай с тайната си женственост!“

— Ставало все по-лошо. Скоро Колкан настоял всичките му последователи да „покриват плътта си“ и да се отрекат от всички смъртни наслади — вкуса на храната и питиетата, усещането за гола човешка кожа, дори съня в мека постеля. Всички последователи на Колкан например били принудени да спят върху легла от камък. Физическата наслада от всякакъв вид трябвало да бъде обезкуражавана. А наказанията станала гротескни. Кастрация. Изрязване на клитора. Ужасни ампутации. И така нататък. Ала другите Божества не останали безучастни. Макар често да си общували, а нерядко да влизали и в семейни отношения помежду си, като цяло Божествата предпочитали да не се бъркат в работата на колегите си. Но маниите на Колкан започнали да преливат извън сферата му на влияние. Той настоял Баликов да възприеме личните му възгледи за сексуалността — хомосексуалността и безразборните сексуални контакти например, които били позволени във владенията на по-либералните Божества, били обявени извън закона в Баликов. Юков енергично се противопоставил, но възгледът на Колкан надделял, намерил плодородна почва в Баликов и се задържал там въпреки случилото се по-късно. Накрая Юков убедил останалите Божества да преминат към действия.

— Какви действия? — пита Малагеш. — Не ми казвай, че е имало втора война, за която никой не знае.

— Не — казва Шара. — Война не е имало. Защото през 1442-ра Колкан просто изчезнал. Без никакво обяснение.

Пауза.

— Просто… изчезнал? — пита Питри.

— Да.

— Като от оръжието на каджа? — пита Малагеш.