разчленява мозъка му и оглежда мислите му една по една, за да оцени тежестта им.
- Аз ще узная - каза Итън. Тихичко, колкото да го чуе Джеферсън.
„Ще слушкам!“ - помисли си той.
Момчето отвърна:
- Разчитам на това.
Майор Флеминг и останалите войници имаха работа за вършене. Дейв се закле
да стои постоянно между Итън и Джеферсън Джерико. Оливия хвана Джей Ди за
ръка и му помогна да стигне до служебния асансьор. Предстоеше да съберат нужното
за пътуването и трябваше да се говори с Хана Граймс за шофирането на автобуса,
понеже Дейв не смяташе, че ще се справи с толкова голямо превозно средство - не и
по пътищата, по които щяха да поемат, след като слязат от Междущатска 70 в Юта.
Самата магистрала сигурно също беше осеяно с кратери предизвикателство - кой
знае какво имаше там, сред онези планини, които им предстоеше да прекосят?
Но там някъде ги очакваше онова, което трябваше да открие Итън. Не хранеха
никакви съмнения. Щяха да потеглят веднага щом приключи ремонтът на автобуса -
отново по света, навън сред войната.
Джеферсън Джерико осъзна, че всичко, което някога е построил, най-вероятно е
било съборено. Реджина също е унищожена. Или може би Ню Идън беше върнат на
първоначалното си място на Земята и оставен на милостта на войната и на сиваците,
които да го разкъсат на парчета. Кое според него беше по-добра съдба? Не искаше и
да си мисли, но предположи, че никога повече няма да види градчето. Предстоеше
му да заложи на момчето и групата му, и може би Дейв Маккейн щеше да го убие,
преди да стигнат до планината, която по неизвестна причина се оказваше толкова
специална, или пък горгонската кралица щеше да го изведе оттук и да го убие за
наказание, или пък по пътя ги очакваше нещо, което да преодолее дори
могъществото на момчето и да ги убие всички...
Но поне днес той беше жив и засега не се канеха да го затварят или екзекутират.
Можеше да се окаже полезен за момчето. От тази мисъл леко му призляваше, но
за момента Джеферсън го сметна за нещо като победа. И засега това беше най-
добрият джакпот, на който един играч на едро може да се надява.
ДВАДЕСЕТ И ДВЕ
Итън беше подготвен за онова, което го очакваше в мола. Момче със сребърно
око, което може да взривява паяци и войници на мъглявите със силата на мисловно
оръжие, със сигурност щеше да открие, че хората странят от него, все едно разнася
чума. Щеше да всява ужас и кой би могъл да вини нещастниците? Той самият щеше
да е ужасен от себе си, ако не се намираше в собствената си кожа.
Дейв отиде да намери Хана Граймс и взе Джеферсън Джерико със себе си. Итън,
Оливия и Джей Ди се отправиха към столовата да потърсят нещо за ядене. Това
накара вече намиращите се там хора да си тръгнат набързо, включително и няколко
нервни войници. Останали сами в столовата, тримата оцелели от „Пантър Ридж“ се
обслужиха с по купа рядка зеленчукова супа от голям метален казан, сипаха си по
чаша вода от пластмасовите кани и след това седнаха на една от яркооранжевите
маси.
Не бяха прекарали дълго време там, когато Оливия махна надясно и отбеляза:
- Имаме си компания.
Итън видя, че към тях се приближава Ники. Поне тя като че ли вече не се боеше
от него. Дойде до масата. Известно време се взира с истинска почуда в сребърното
око, което нямаше зеница, и после попита:
- Боли ли те?
- Не. Не е по-различно от другото.
- Това е... бая шантаво! - каза тя и се засмя тихичко. Опита се да потисне смеха си,
като лепна длан върху устата си, но закъсня. - Така, де... доста яко изглежда. Не ти ли
придава... де да знам... рентгеново зрение или некво друго?
- Не съм забелязал за момента.
„Дали тя се притеснява, че мога да надникна под дрехите й?“ - зачуди се Итън, но
нямаше намерение да нарушава личното й пространство, като ровичка в мозъка й.
- Вземи си нещо за ядене, сядай и се присъедини към нас предложи Джей Ди и
кимна към четвъртия стол. - Май и бездруго сме изплашили всички останали.
- Благодаря - каза му Ники. - Но просто искам да поговоря с Итън няколко
минути.
- С което ни подсказваш и ние да изчезнем, така ли? - попита Джей Ди, поднесъл
лъжица почти до устата си.
- Не, сър - отвърна Итън. - Ще се преместим на друга маса.
Той си взе купичката със супа и чашата с вода и последва Ники от другата страна
на столовата, понеже - макар да не искаше да наднича в ума й - знаеше, че има нещо,
за което тя ще иска да поговори с него насаме. Когато се настаниха един срещу друг,
Ники запрехвърля поглед от едното му око към другото, сякаш не беше сигурна към
кое от двете да се обърне.
- Виждам добре и с двете - обясни й Итън. - Едното просто... както каза, то е
шантаво.
- Как стана това? Усети ли го да се случва?
- Не, нищо не усетих... - Просто допълнително доказателство, каза си, за
промяната, през която преминаваше. Каквито и извънземни сили да действаха чрез
