стенопис, утвърждаващ мечтата за Рода човешки, разкъсан на парчета от ужасната,
арогантна мощ на червените и сините пламъци.
Плачеше също и за момчето, което не познаваше друго име, освен Итън Гейнс, и
някога бе живяло под крилото на изпълнена с обич майка, а сега бе обладано и
напътствано от извънземна сила - вдигнато от гроба, за да изпълни задача, която
само тази сила бе в състояние да проумее.
Той никога не би могъл да се върне към предишния си живот.
Никога. И никой друг не би могъл дори ако войната завършеше утре... светът не
беше компютър, който може да се рестартира.
Джей Ди прегърна Оливия през раменете. Облегна глава на нейната. Пожела си
да може да намери подходящите думи, но не се сещаше за нито една. Пожела си и
той самият да успее да заплаче, да се отърве от болката от изпращането в отвъдното
на онези три нещастни души, които избави от мъките им в „Пантър Ридж“. Погледна
към Дейв - той разтриваше кокалчетата на юмрука си, с който за малко да изхвърли
Джеферсън Джерико от сегашното му битие.
- Трябва да заведем Итън в Уайт Меншън - заяви Джей Ди.- Колкото по-бързо -
толкова по-добре, чини ми се.
- Аха - съгласи се Дейв. - Какво ще кажете, майоре? Кога можем да потеглим?
- Обещах ви да направим известни подобрения на автобуса. Ще ви трябват. Ако
ми отпуснете остатъка от днешния ден и идващата нощ, може да потеглите на
заранта.
Итън нежно се откопчи от Оливия. Каза:
- Това ни устройва. Благодаря!
Чувстваше се изтощен и малко замаян. Ставите го боляха. Знаеше, че плаща
цената на мощта, която го използваше. Почуди се кога ще се стигне до пълното
изчезване на онази част от него, която още беше човешка, и кога извънземното ще
вземе пълен контрол. Предположи, че вече е някъде на средата на пътя. Дали
изобщо щеше да разбере, когато това се случи? Дали щеше да е като заспиване или
умиране, или щеше да се окаже затворен като наблюдател в собственото си
свръхзаредено тяло?
Не му се искаше да умува много по тези въпроси, понеже те го плашеха.
- Според мен трябва да хапна нещо и след това да полегна да почина малко -
каза, прокарвайки длан по челото си. - На тихо място.
- Ами аз? - попита проснатият на пода пастор. Все още обезсилен, той едва - едва
отпълзя, за да остави малко разстояние между себе си и юмрука на Дейв Маккейн. С
език напипа два разклатени зъба и вкуси кръв. - Какво ще стане с мен?
- Ще намерим удобно място да ти турим катанеца - обеща му Флеминг. - Ако
правилно разбирам ситуацията, ти си помагал на врага и си му съдействал. Горгоните
искат момчето и са те наели да им помогнеш? Задръж си речите, не искам да те
слушам - натърти той, преди Къшман да успее да се обади отново. - В моята армия
това е достатъчна причина за екзекуция.
- Да ме убиете? Просто ей така?
- Ще те екзекутираме - поправи го майорът. - Като едното нищо.
- Итън, чуй ме! - Джеферсън Джерико се помъчи да се изправи на крака, но видя,
че Маккейн си умира да го удари отново, и остана свит на пода. - Принуден бях да го
сторя! Не исках! Кой ще иска да помага на горгоните и мъглявите, освен ако не му се
налага? - Пак опипа зъбите си с език - единият беше толкова разклатен, че всеки
момент щеше да падне. - Не мога... не мога да ти обясня всичко, но те ме защитаваха
заедно с хората ми. Пазеха ни от войната. Така че... или те намирам и се връщам с теб
- и не знам как са способни да ни прехвърлят, понятие си нямам, - или губя защитата
ни. Разбираш ли?
- Че защо точно теб ще изберат? - попита Дейв.
- Избраха мен, понеже смятаха, че истински човек по-лесно ще се добере до
хлапето. Точно както каза Воуп, искат да го проучат. Но и се страхуват от него...
Джеферсън се напрегна, готов всеки момент господарката му да го шибне с
болка заради провала и предателството му, но не последва нищо подобно. Той
осъзна, че наистина е бил изоставен. Тя му беше обърнала гръб и вероятно всички
обитатели на Ню Идън са били прегазени като мравки под смазваща подметка, а
Мравешката ферма е изхвърлена в космоса или някакво друго измерение, или
изгорена до основи.
- Мислех... че той ще се окаже оръжие на мъглявите или нещо подобно... но
онова, което стори тук... как уби онези войници... не може да е тяхно дело.
- Итън е нещо различно - заяви Оливия, която се беше взела и ръце. Поправи се.
- Превръща се в нещо различно.
- Трети извънземен вид - каза Джей Ди и сам се изненада с огласяването на тази
мисъл. - Той вярва, че може да спре тази пойна. Аз казвам да му дадем шанс.
- Точно така - кимна измъчено Джеферсън. - Шанс. Да. Абсолютно. Но...
слушайте... никой не може да остане тук. Воуп твърди, че ще дойдат да изгорят
сградата до основи. Способни са на това. И ще го сторят. ,
- Ще усетя, когато доближат - отбеляза Итън.
- Как точно? Шесто чувство?
