Тварите се спряха точно на ръба на лъча светлина и заръмжаха. Сега вече и
третото куче се присъедини към другите две. Итън не можеше да различи контурите
им, но виждаше блясъка на седем очи. Ръмженето беше ниско и накъсано, звучеше
по-скоро като трополене на бетонобъркачка. Определено и трите кучета бяха едри.
- Хайде бе, човек! - изпъшка Джеферсън, но Дейв и бездруго правеше всичко по
силите си.
Трябваше да вкарат още по пет галона във всяка от двете туби, после да ги
прелеят в резервоара на автобуса и щяха да са си изпълнили задачата.
И Хана слезе от автобуса с голямото си пушкало. Видя каква е ситуацията и
застана до Итън, прицелила колта към зловещия шум на мутиралите зверове, гладни
за прясно месо.
Една от тварите притича през лъча на фенерчето. Беше сива и плешива, по
протежение на гръбнака й растяха шипове. Деформираната сива твар се стрелна
напред с оголени зъби, от които капеха лиги. Трите й очи сияеха в червено. Преди
Хана да успее да гръмне кучето, то се обърна и избяга.
- Мисля, че гадината имаше две усти- отбеляза видимо разтърсена шофьорката
на автобуса.
- Така е - съгласи се Итън.
- Побързайте, господа - мъдро посъветва Хана, хванала стабилно колта с двете си
прошарени с вени ръце.
Тварите налетяха от друга посока. Итън се завъртя, използвайки фенерчето си
като оръжие, но още докато го насочваше, на ръба на осветения конус в
пространството забеляза нещо по-странно. Беше третият звяр - едно време може би
аляско хъски, сега сиво, плешиво и сбръчкано, с гръб и хълбоци, покрити с
бронирани люспи. Муцуната му беше изкривена, челюстите не се припокриваха и
навън стърчаха редове остри като на акула зъби, очите не се намираха на точните си
места и от бронята на левия му хълбок растяха два допълнителни крайника. Щом
тварта се втурна към Итън и Хана, допълнителните крачета също се размърдаха,
сякаш че тичаха насън.
Хана изпъшка задавено и стреля два пъти, колтът плю огън. Единият куршум
рикошира в асфалта, а вторият се стрелна към неизвестни светове, но тварта вече
връхлиташе със зинала челюст и зъби, които се плъзгаха напред да сграбчат крака на
старицата.
Итън замахна с дясната си ръка. На извънземното му стигаше само да
визуализира нужната му сила и тя се появяваше. Между дланта му и мутиралото куче
въздухът затрептя и в следващия момент звярът се търколи с глава, завряна под
покритата със струпеи опашка, и отново изчезна в мрака.
- Благодаря - успя да каже Хана.
- Мисля, че трябва да се върнеш вътре - посъветва я Итън и тя се прибра.
Докато Дейв пълнеше втората си петгалонова туба, Джеферсън изля горивото от
първата в резервоара на автобуса. Успя да разлее, но не много - беше се съсредоточил
в задачата си, доколкото му беше възможно при наличието на обикалящите наоколо
зверовете, сега смълчани в прегръдката на глада си.
Още едно куче се стрелна навътре в кръга и се засили към Дейв. То беше по-
малко, но имаше редица шипове по гърба си. Зъбите му щракаха във въздуха в
предвкусване на пира. Итън протегна ръка и видя съществото да се премята и да
изчезва. Представи си как звярът се взривява във въздуха - достатъчно беше да
почерпи енергия от извънземния си резервоар, и желанието му се изпълни толкова
бързо, че животното вероятно нямаше време да усети болка. Парчетата нападаха на
асфалта зад колонките, а другите две твари се сбиха за останките на другаря си.
- Добре, последни пет галона - каза Дейв, вдигайки тубата. Джерико, събирай
оборудването и го прибирай на борда.
Пасторът изобщо не възрази.
Последните капки гориво влязоха в резервоара. Дейв, Джеферсън и Итън се
качиха, вратата се затвори и те върнаха снаряжението на мястото му отзад.
- Да вървим - подкани Дейв, извади узито си от кобура и го насочи към корема на
Джеферсън. - Върни пистолета.
- Добре де, добре, полека! - пасторът предаде беретата без съпротива и биячът се
настани на мястото си до Оливия. Итън чу Ники да изпуска дъха, който бе затаила.
Хана никога не се беше радвала толкова да запали двигател. Палчето за бензина
не показваше „Пълно“, но стигаше да изминат поне сто и четирийсет мили с Божията
милост.
Старата шофьорка включи фаровете и даде на заден към Междущатска 70.
Преди да успеят да напуснат бензиностанцията, едното сиво куче - по-голямото,
предположи Итън - трескаво се хвърли върху автобуса. Чу се тупване, което стресна
всички, но Хана вече набираше скорост и потеглиха отново напът.
Джеферсън Джерико тръгна назад между седалките.
- Къде си мислиш, че отиваш? - изправи се Дейв да му препречи пътя. - Върни се
на мястото си.
- Трябва да говоря с Итън.
- Върни се на мястото си!
- Няма да му нав...
- Няма да потретвам! - Дейв положи длан на приклада на узито.
- Няма нищо - обади се Итън. - Той просто трябва да ми зададе няколко въпроса.
