Границата полностью

- Не го искам близо до теб - заяви твърдо биячът.

- Мога и оттук да питам - реши Джеферсън. - Но ти сигурно вече знаеш какво съм

си наумил?

- Така е... - Сега беше просто да чете съзнанията им, въпрос на секунди. - Дейв,

той иска да научи повече за силата ми. Откъде я черпя и как я контролирам.

Джеферсън много се интересува от силата във всичките й форми.

- Дяволски си прав, така е - съгласи се Джеферсън. - И точно това искам да науча.

Как го правиш?

- Насочена енергия - отвърна Итън. - Мога да модулирам интензитета.

Човешката ръка е ефективен инструмент за насочване на енергия. Също е и удобен

прицел. Всъщност става и с двете ръце. Аз съм същество от, както вие бихте го

нарекли, концентрирана енергия. При нужда мога да обитавам разнообразни тела.

Ако се съсредоточа достатъчно върху някое желание, то се изпълнява.

Земетресението беше трудно. Момчето трябваше да бъде убедено, че може да го

извърши, но аз още не бях готов да поема пълен контрол над организма му. А и то не

беше готово. Напътствах го колкото се може по-добре и колкото се може по-нежно.

- Организъм - повтори Дейв с нотка на горчивина. Странно беше да чуе тези думи

от устата на един тийнейджър. - Представяш ни го толкова хладнокръвно! Той беше

още дете и добър човек. Не се е писал доброволец.

- Трябва ли да съжалявам за избора си? - попита Итън и остави въпроса да витае

над главите им.

- Не - отвърна Оливия. Каза го все още тихо и тъжно. - След всичко преживяно

заедно изглежда нечестно просто да го изхвърлим зад борда.

- Както казах и на Ники, за него тук нямаше място. Итън знаеше, че в крайна

сметка ще трябва да го овладея целия. Подхождаше на целите ми и стори онова,

което го помолих.

- Организъм - повтори Дейв отново, сякаш в устата му бе заседнал гаден вкус. -

Ние сме много повече от годни за превземане тела!

- Знам, че е така, но в името на по-голямото добро беше нужно да се направи

жертва. Не се съмнявам, че го разбирате.

Дейв го разбираше, но проклет да беше, ако го признае. Освен всичко друго

предположи, че извънземният вече знае какво си мисли.

- Да - каза миротворецът.

- Роден ли си? Сътворен ли си? Как? - поиска да узнае Джеферсън.

- Сътворен от по-висша сила. Следвам дълга си и съм древен според вашите

мерки за време, но не ми е известно нищо повече за мен самия.

- И си бил сам там, в космоса? - попита Оливия. - През целия отрязък от време?

Итън се забави малко с отговора. Сребърните му очи бяха сведени, лицето -

мрачно.

- Има и други като мен, но са далеч. Получавам информация, обработвам я и я

изпращам, следвам дълга си - повтори той.

- Силата ти трябва да има граници - възрази Джеферсън. Не може да е безкрайна.

Нали?

- „Безкраен“ е въпрос на определение. Силата, която притежавам, в това тяло е

по-ограничена, отколкото в оригиналната ми форма, но се нуждая от тялото за

средствата на комуникацията.

- Отново сме на магистралата, другари - осведоми ги Хана. След като бе чула

всичко това, изречено през устата на момчето, гласът й трепереше леко. - Автобусът

ни ви благодари за горивото, сега нека се надяваме и гумите да издържат.

- Има ли Бог? - попита Джеферсън с втренчен в Итън поглед. - Така, де...

Възползвал съм се от Него с години. Сторил съм... някои доста големи злини в името

на Бога. Донякъде съм изненадан, че не ме е поразила светкавица или нещо такова,

но просто продължавах по същия начин. И все едно... един вид изпробвах Господ,

понеже Той ми позволяваше да продължавам. Та кажи ми, ако можеш... има ли Бог?

Итън не отвърна. Как можеше да им обясни, че и неговите познания са

ограничени и има неща, които не му е позволено да знае? Спътниците му очакваха

отговор и смятаха, че трябва да е виждал лицето на съществото, което наричаха Бог,

и може би вярваха, че той е представител на съществата, наричани „ангели“ в

местната версия за божественото. Той събра мислите си и каза:

- Мога да ви разкрия, че във всички посоки на космоса има разум. Както съм се

убедил, голяма част от свързаното с възхода и падението на една цивилизация е

оставено на собствената й воля... дори на отделния индивид. Дали вашият Бог е

същият, какъвто го знаят горгоните и мъглявите, или някоя от другите – и това мога

да ви кажа - милиарди цивилизации „там, нейде“, както го описвате? Всяка култура

си има собствена митология и морал, собствена структура на ценностите. Бих

предположил, че съществото, известно ви като „Бог“, има много имена на най-

различни езици в сърцата и умовете. Разберете ме... не разполагам с всички отговори.

По-вероятно е да ви повдигна повече въпроси, а някои от тях да се окажат извън

възможностите на разума ви. Не се обиждайте, но е така. Ето ме обаче тук. Бях