Това е история на ГУЛаг: история на огромната мрежа от трудови лагери, някога разпръснати надлъж и нашир из Съветския съюз – от островите в Бяло море до бреговете на Черно море, от Арктическия кръг до равнините на Централна Азия, от Мурманск до Воркута и Казахстан, от центъра на Москва до предградията на Ленинград. Неотделим от историята на Съветския съюз, ГУЛаг е наказание за углавни престъпления, но и инструмент за масов терор над реалните и мнимите противници на режима. Освен това е важен фактор в икономическото развитие на страната. В разцвета на лагерите – между 1929 и 1959 г. – през системата преминават около 18 милиона осъдени. В монументалното си изследване – обхващащо хиляди мемоари на лагерници и огромни документални архиви – Ан Апълбаум разкрива бита и нравите на лагерите; тяхната йерархия; националните и социалните особености във взаимоотношенията на осъдените; кошмара на робския труд, глада и униженията; цената на живота и смъртта, достойнството и низостта, отчаянието и надеждата, омразата и любовта…„ГУЛаг“ разтваря едни от най-трагичните страници от историята на XX век, които остават недостатъчно добре познати дори и днес.Монументална творба, която дълго ще стои като паметник на безбройните жертви на ГУЛаг и като позор за всички онези, които го отричаха.Збигнев Бжежински, съветник по сигурността на американския президент Джими Картър„ГУЛаг“ на Ан Апълбаум е важна книга. Дългогодишните задълбочени проучвания на авторката са осигурили множество интересни подробности, които създават ужасяваща и незабравима история.Антъни Бийвър, автор на „Сталинград“ и „Падането на Берлин“Ан Апълбаум е колумнист за „Атлантик“ и историк, носител на множество награди. Сред нейните книги са „ГУЛаг. Лагерите на смъртта“, отличена с награда „Пулицър“ (2004), „Желязната завеса. Рухването на Източна Европа 1944-1956“ и „Червен глад, войната на Сталин срещу Украйна“. През 1988-1991 г. отразява колапса на комунизма в Източна Европа като кореспондент за сп. „Икономист“ и в-к „Индипендънт“ във Варшава. Омъжена е за полския политик Радослав Шикорски, а през 2013 г. получава полско гражданство. Живее в Полша и Великобритания.
Посвещавам тази книга на онези,
които описаха случилото се
В страшните години на ежовщината1 прекарах седемнайсет месеца на опашките пред затворите в Ленинград. Веднъж някой ме „разпозна“. Тогава стоящата зад мен жена с посинели устни, която, разбира се, никога не беше чувала името ми, се сепна от присъщото на всички ни вцепенение и ме попита на ухото (там всички шепнеха):
– А това можете ли да опишете?
И аз отвърнах:
– Мога.
Тогава нещо като усмивка пробяга по онова, което някога е било нейно лице…
И изравнени от закона
получиха еднакъв дял –
син на кулак и на наркома,
синът на поп и генерал. […]
Тук в лагера те бяха сродни,
бяха събратя по съдба
с клеймото „врагове народни“.
Това е история на ГУЛаг: история на огромната мрежа от трудови лагери, някога разпръснати надлъж и нашир из Съветския съюз – от островите в Бяло море до бреговете на Черно море, от Арктическия кръг до равнините на Централна Азия, от Мурманск до Воркута и Казахстан, от центъра на Москва до предградията на Ленинград. Думата „ГУЛаг“ е съкращение от
ГУЛаг има предистория в царска Русия – още от XVII до началото на XX в. в Сибир работят принудителни трудови бригади. После, почти веднага след Руската революция, той придобива своята съвременна и по-позната форма и става неразделна част от съветската система. Масовият терор срещу реални и предполагаеми опоненти е част от Революцията от самото начало – и към лятото на 1918 г. нейният лидер Ленин нарежда „ненадеждните елементи“ да бъдат затваряни в концентрационни лагери край големите градове.2 Много благородници, търговци и други хора, определяни като потенциални „врагове“, бързо се озовават в тях. Към 1921 г. вече има осемдесет и четири лагера в четиресет и три района от страната и основната им цел е да „превъзпитат“ тези първи врагове на народа.
След 1929 г. лагерите придобиват ново значение. През тази година Сталин решава да използва принудителния труд за ускоряване индустриализацията на страната и за експлоатиране на природните ресурси в слабо заселения Далечен север на Съветския съюз. Пак през тази година тайните служби поемат контрола над съветската наказателна система и постепенно изземват правомощията над всички лагери и затвори от юридическата институция. В резултат на масовите арести от 1937 и 1938 г. лагерите навлизат в период на бързо разрастване. В края на 30-те години ги има във всичките дванайсет времеви зони на Съветския съюз.