ГУЛаг. Лагерите на смъртта полностью

Доскоро можехме да обясним масовото безразличие към трагедията на европейския комунизъм като логичен резултат от редица обстоятелства. Едно от тях е изминалото време: с годините комунистическите режими наистина стават по-малко осъдителни. Никой не се плаши особено от генерал Ярузелски или дори от Брежнев, макар и двамата да носят доста голяма отговорност за разрухата. Липсата на достоверна информация, почиваща върху архивни изследвания, също изиграва ролята си. Оскъдният брой академични трудове по темата дълго време се дължеше на оскъдния брой източници. Архивите бяха затворени. Достъпът до местонахожденията на лагерите беше забранен. Съветските лагери и техните жертви никога не са били заснемани от телевизионни камери, както в Германия в края на Втората световна война. А липсата на образи на свой ред води до недостатъчно разбиране.

Но идеологията също изкривява разбирането ни за съветската и източноевропейската история.¹² След 30-те години малка част от западната левица се опитва да обясни и понякога дори да извини лагерите и създалия ги Терор. През 1936 г., когато милиони съветски селяни вече работят в лагерите или живеят в изгнание, британските социалисти Сидни и Беатрис Уеб публикуват мащабно изследване на Съветския съюз, в което – освен всичко друго – се обяснява как „потъпканият руски селянин постепенно започва да се чувства политически свободен“.¹³ По времето на московските показни процеси, когато Сталин своеволно изпраща в лагерите хиляди невинни партийни членове, драматургът Бертолт Брехт казва на философа Сидни Хук: „Колкото по-невинни са, толкова повече заслужават да умрат“.¹⁴

Но дори и през 80-те години все още има академици, които продължават да описват предимствата на здравеопазването в Източна Германия или полските мирни инициативи, все още има активисти, които се дразнят от суетнята и шумотевицата около дисидентите в източноевропейските лагери. Може би причината за това е, че основополагащите философи на западната левица – Маркс и Енгелс – са същите като тези на Съветския съюз. Общи неща има и в използвания език: масите, борбата, пролетариатът, експлоататорите и експлоатираните, собствеността върху средствата за производство. Да заклеймят Съветския съюз твърде категорично би означавало да заклеймят и част от онова, което някога е било скъпо на западната левица.

Но не само крайната левица и не само западните комунисти са се изкушавали да намират за престъпленията на Сталин извинения, каквито никога не биха намерили за Хитлер. Просто комунистическите идеали – социална справедливост, равенство за всички – са много по-привлекателни за повечето западни хора, отколкото проповядвания от Хитлер расизъм и триумф на силните над слабите. Дори и на практика комунистическата идеология да се оказва нещо съвсем различно, за интелектуалните наследници на Американската и Френската революция е далеч по-трудно да заклеймят система, която поне е привидно изглежда подобна на тяхната. Може би това донякъде обяснява защо още от самото начало разказите на оцелелите за ГУЛаг често са пренебрегвани или омаловажавани от същите онези хора, които никога не биха си и помислили да се усъмнят в достоверността на разказите за Холокоста на Примо Леви и Ели Визел. След Руската революция официалната информация за съветските лагери е достъпна за всеки, който я иска: най-прочутият съветски разказ за един от първите лагери – този на Беломорканал – дори е публикуван на английски. Склонността на западните интелектуалци да избягват темата не може да се обясни само с неведението.

Западната десница, от друга страна, наистина се опитва да заклейми съветските престъпления, но понякога използва методи, които вредят на собствената ѝ кауза. Човекът, нанесъл най-голяма вреда на каузата на антикомунизма, несъмнено е американският сенатор Джо Маккарти. Макар по-новите документи да потвърждават справедливостта на обвиненията му, това не променя ефекта от твърде ревностното му преследване на комунистите в американския обществен живот: в крайна сметка неговите публични „процеси“ срещу симпатизанти на комунизма опетняват каузата на антикомунизма с елемент на шовинизъм и нетърпимост.¹⁵ В крайна сметка действията му не допринасят за неутралното историческо изследване повече от тези на опонентите му.