— Еди е много привързан към Реми — каза Кинг. — Сигурен съм, че е смятал незаконното дете за плесница в лицето й. А Джанис Пембрук просто е попаднала на неподходящото място в неподходящото време.
— Едно деление встрани — подхвърли Бейли.
— Именно. Същото се отнася и до Даян Хинсън. Едно деление встрани, за да прикрие следите си и да разкъса връзката между жертвите.
— Ами Джуниър Дийвър?
— Еди смятал, че той е ограбил майка му. Достатъчна причина. Когато узнава, че е сбъркал, той си отмъщава на Сали. Виждате чувството му за честна игра и възмездие, колкото и да е изопачено. Калните следи в тяхното фоайе трябваше да ми подскажат, че е бил той. Савана каза, че не е мърдала от вратата, а навсякъде имаше кални следи. Не са били от нея, а от ботушите на Еди. Той е гонил секундите. Нямал представа кога Доротея ще се опомни от наркотичния ефект, а трябвало да бие морфин и на себе си. Навярно дори не е забелязал калта. Както личи от побоя на мъртвата Сали, бил е леко обезумял.
— Леко! — възкликна Уилямс.
— А после прехвърля вината върху Харолд Робинсън. Не знам защо е избрал точно него.
— Чакай малко. Значи мъжът, видян от момченцето, е бил Еди? — попита Мишел.
— Да.
— Защо Еди не е убил и детето?
— Може да си е помислил, че ако детето повярва, че е видяло баща си, това заздравява обвинението срещу Робинсън. Както и стана. А може би въпреки всичко не е намерил сили да убие дете. Както казах, Еди е много сложна личност.
— Искаш да кажеш чудовище — поправи го Уилямс.
— Доротея знае ли? — попита Силвия.
Бейли кимна.
— Съобщих й. Реми и Савана бяха заедно с мен. Нещастна фамилия, казвам ви.
— Но защо Еди имитираше знаменити серийни убийци? — попита Уилямс.
Кинг кимна към Бейли.
— Мисля, че това е било насочено срещу теб, Чип.
— Срещу мен?
— Звучи логично, ако е искал да се похвали с превъзходството си. Да те победи там, където си най-добър.
— Но защо? Ние бяхме приятели. Аз му спасих живота.
— Не, ти си провалил неговия заговор за отвличане.
Бейли скочи от стола.
— Какво?
— Сигурен съм, че той е уредил собственото си отвличане. Наел е човека, когото си убил. Искал е да накаже Боби за смъртта на брат си, а единственият начин, който можел да измисли един двайсетгодишен колежанин, бил да го удари в портфейла с пет милиона долара. Не се съмнявам, че точно той е горил пари след смъртта на съучастника си. Не е искал баща му да ги получи обратно. Но нямал време. Трябвало да се завърже и да се престори на зашеметен, преди да нахълтате. Както казах, той отдавна е изпитвал ненавист към баща си.
— Невероятно — възкликна Бейли и бавно седна. — Невероятно — повтори той. — Значи през всички тези години само се е преструвал, че всичко е великолепно, а всъщност ме е мразил от дън душа.
— Еди е талантлив артист и лъжец. Нека го кажем другояче: смятай се за голям късметлия, че не те намерихме с часовник на китката.
— Господи! — ахна агентът от ФБР.
— Но, Шон — намеси се Уилямс, — минали са двайсет години между отвличането и тези убийства. Какво е тласнало Еди към действие?
— Според мен инсултът на баща му. Може би се е страхувал, че Боби ще умре, преди да му покаже своята представа за правосъдие. Не съм сигурен, но едва ли става дума за съвпадение.
— И сега какво? — попита Мишел.
— Утре в съда ще му предявят обвинение — отговори Уилямс.
— Несъмнено процесът ще се гледа в друг окръг — каза Кинг. — Ако изобщо се стигне до процес.
— Мислиш, че ще го оправдаят поради невменяемост? — попита Уилямс. — Няма начин. Мръсникът знаеше много добре какво върши.
— В известен смисъл той прогонваше демони, които са го преследвали почти през целия му живот — каза Кинг. — Не оправдавам нито едно от деянията му и ако получи смъртна присъда, тъй да бъде. Но ако Боби Батъл не беше негов баща, едва ли щеше да се случи всичко това.
Дълго мълчаха и се гледаха.
— И единствено по Божия милост крача по света — прошепна едва чуто Силвия.
Когато на следващата сутрин откараха Еди Батъл до съда под охраната на щатски полицаи и агенти от ФБР, тълпата от граждани и журналисти се оказа тъй огромна, че конвоят не успя да премине. Случаят бе разпалил общонационален интерес и сякаш всички хора от петте околни щата бяха пристигнали да зяпат. Множеството изглеждаше разгневено.
— Мамка му! — изрева Уилямс, гледайки тълпата от челната кола. — Точно от това се боях. Откакто тръгна новината за залавянето на Батъл, непрестанно получаваме смъртни заплахи срещу него. — Той огледа навалицата, преграждаща пътя. — И няма как да разберем дали някой там не носи оръжие. — Уилямс присви очи към група здравеняци, застанали до камионетки със строителни материали в каросериите. — Онези там сигурно са от приятелите на Джуниър и май не идват да погалят Еди по главата.
— Няма ли подземен вход към съдебната сграда? — попита Бейли, който седеше зад Уилямс.
— Да не мислиш, че щях да вися тук, ако имаше? Може би трябва да се върнем в затвора и да изчакаме страстите да се уталожат.
— Да се уталожат! И за месец няма да стане. По-добре да приключим още сега, докато разполагаме с хора.
