Уилямс огледа още веднъж тълпата, после кресна в радиостанцията:
— Добре, да се движим по средата на улицата. Карайте бавно. Не искам да ни съдят, че сме прегазили някого. Ще спрем на затревената площ точно до стълбището. Излизате и поемате охраната на района. Искам железен обръч, разбрахте ли? После отваряме вратите и бързо го вкарваме за предявяване на обвинението. Но преди да излезе, ще разпръснем тая проклета тълпа и ще изгоним колите на медиите. Това непременно ще го направим, по дяволите.
— Ще си създадеш голям проблем с Първата поправка, Тод — каза Бейли.
— По дяволите Първата поправка! Трябва да опазя затворника жив. Та ако ще всички наоколо да искат да го екзекутират.
Полицаите отцепиха района, колата спря пред съда и Еди Батъл бе изтикан към сградата, обсипан с дъжд от крясъци и обидни думи, а също и с бутилки, камъни и кутии от бира. За щастие нямаше куршуми.
Служебните адвокати на Батъл го посрещнаха пред съдебната зала. Поговориха накратко и влязоха вътре, където Еди се обяви за невинен. Защитникът му не поиска освобождаване под гаранция, а и подобна молба едва ли би била приета сериозно. Може би адвокатите се бояха, че ако излезе на свобода, току-виж, дошъл да ги посети някоя нощ.
— Ще поддържаме връзка — каза главният служебен защитник, висока, достолепна жена със старомодна прическа.
— Не се и съмнявам — отвърна Еди, чието силно тяло сякаш всеки момент щеше да пръсне по шевовете оранжевия затворнически гащеризон. — Как мислите, дали ще можете да ме измъкнете на свобода за добро поведение?
Еди и охраната му поеха обратно към изхода, но бяха спрени от Уилямс и Бейли много преди да стигнат до вратата.
— Навън бушува истински бунт — каза Уилямс. — Преди да го изведем, ще трябва да възстановим реда. Заповядах да използват сълзотворен газ, ако народът не се разпръсне доброволно.
Еди се усмихна.
— Изглежда, наистина съм разбунил духовете на Райтсбърг, Тод.
— Млъквай! — изкрещя Уилямс, но това не изтри усмивката от лицето на Еди. Напротив, тя стана още по-широка.
— Виж какво,
— Казах да млъкваш!
Уилямс прекрачи към него, но Бейли застана между тях.
— Не върши глупости, Тод. Не си го и помисляй.
— Хей, много ти благодаря, Чипи — каза Еди. — Винаги си бил толкова добър приятел.
Бейли се завъртя и посегна към пистолета си. Този път се намеси Уилямс.
— Добре, Чип, няма да му позволим да ни провокира. — Той изрева на двама от помощниците си: — Отведете го в килията на втория етаж. Ще дойдем да го приберем, когато овладеем положението отвън.
— Успех — подвикна Еди, докато полицаите го отвеждаха. — Гледайте да не ме разочаровате.
Единият помощник-шериф пазеше до външната врата; другият стоеше край прозореца.
— Това си е жив бунт, по дяволите — каза онзи до прозореца. Беше висок колкото Еди, с добро телосложение и къдрава коса. — Ето, пуснаха сълзотворния газ.
— Сълзотворен газ! — възкликна другият полицай, едър, с мощен гръден кош, широки бедра и солидно шкембе, от което всичко закачено по колана му стърчеше настрани. — Ще ми се да бях долу, та да пусна и аз няколко газови гранати по тия копелета.
— Ами върви тогава. Аз ще пазя.
— Няма начин. Шефът изрично заповяда да сме нащрек. — Полицаят се озърна към килията, където Еди Батъл седеше и ги гледаше мълчаливо. — Тоя тип е избил сума ти народ. Напълно е смахнат.
— Никой не вдига бунт за неправилно пресичане, момчета — обади се Еди.
Двамата го погледнаха. Едрият полицай се разсмя.
— Хубав майтап. Никой не вдига бунт за неправилно пресичане.
Дребният погледна партньора си.
— Отивай — каза едрият. — Тоя тук няма къде да бяга.
— Така си е.
Дребосъкът излезе. Останаха само Еди и едрият полицай.
Еди стана и пристъпи до вратата.
— Имаш ли цигари?
— Да бе, веднага ще се хвана на номера. Майка ми не е отгледала идиот. Стой си там, а аз ще стоя тук.
— Стига де, пребъркаха ми всички дупки, дори и такива, дето не знаех, че ги имам. Няма с какво да те нараня. Наистина адски ми се пуши.
— Аха…
Едрият полицай продължи да зяпа през прозореца. От време на време се озърташе към Еди, но повече го интересуваше какво става отвън.
