Игра на часове полностью

— Има и нещо, наречено гордост, Шон — възрази обидено Уилямс. — А вие двамата вече вложихте в тази история доста сили и време. Имате теории и идеи. Какво ни пречи с общи усилия да разгадаем случая по-бързо от всемогъщото ФБР? Дявол да го вземе, Чип Бейли вече се разкарва наперен като петел. Само чакам кога ще ми нареди да му приготвя кафе. Тогава ще ми падне пердето. Гръмвам го като нищо, негодника. — Той ги изгледа умолително. — Хайде де, вие двамата имате не по-малко опит от тях. Знам, че заедно ще се справим. И не забравяйте, ние живеем тук, а те не. От нас зависи отново да превърнем Райтсбърг в спокойно място. Той е нашият дом. Всички разчитат на нас.

Мишел и Кинг се спогледаха.

Мишел заговори първа.

— Е, в предложението ти има предизвикателство.

— Както и в полета с делтаплан — отсече Кинг. — Това не означава, че трябва да го приемем.

— Я стига, Шон, случаят те интересува, не можеш да отречеш — изтъкна тя. — Ще си мислиш за него, независимо дали го разследваш или не. Ако сме помощници на шерифа, поне ще можем да работим като официални лица. Така има шанс да напреднем.

— Ами нашата детективска фирма?

— Едното не пречи на другото — бързо отвърна Уилямс. — Не ви карам да посветите цялото си време на следствието. Но ще ви осигуря достъп до всичко. Под закрилата на значката можете да разговаряте с хората и да проучвате съвсем самостоятелно. Аз имам власт. Мога да привлека за помощник когото си искам, по дяволите.

— И Бейли няма да възрази? — подхвърли скептично Кинг. — Я стига, Тод, не ставай наивен.

— И да се нацупи, какво толкова? Не може да възрази срещу правомощията ви. Оставете го на мен. Няма да му се дам, та ако ще и до губернатора да стигна.

— Не знам — промърмори Кинг. — Може да се окажем въвлечени във война за престиж и влияние, а такива съм виждал неведнъж, докато бях в службите. Същински кошмар.

Мишел шеговито го щипна по ръката.

— Стига де, какво толкова може да ни се случи?

— Например онзи смахнат да ни убие! Обзалагам се, че няма да ти хареса.

Мишел погледна Уилямс и намигна.

— Приемам.

Полицейският шеф нервно се озърна към Кинг.

— Шон?

Дълго мълчание.

— Добре де — промърмори най-сетне Кинг.

— Чудесно — възкликна с облекчение Уилямс. С няколко официални изречения обяви двамата за свои помощници, извади от джоба си две сребърни значки и им ги връчи. — Е, вече сте пълноправни служители на закона. А сега вижте това.

Той измъкна отнякъде лист хартия и им го подаде. Двамата зачетоха едновременно.

— Писмото от убиеца на Боби, имитатора на Мери Мартин Спек, който държи да знаем, че не е имитатор — каза Мишел, като надигна за миг глава.

Кинг четеше на глас:

— Още един си отиде. Стават петима. Този път беше едра риба, но идват и други. И да знаете, не съм Мери, не чакайте да откриете Флорънс Найтингейл. Перото си беше най-обикновено, просто символ за това с каква категория противници си имам работа! До скоро. Подпис: Не съм ММС.

Той замислено вдигна очи.

— Имаше ли емблема на „Зодиак“ върху плика с писмото?

— Не, беше чист. Също като писмата за Кани — Пембрук и Хинсън. Вече го проверихме за отпечатъци и други следи. Нищо.

— Писмото казва, че Батъл е жертва номер пет — промърмори Кинг.

— Е, той наистина е пети, Шон — отговори Уилямс.

— Но в писмото за Пембрук — Кани се споменаваше смъртта само на едно хлапе. Ако го приемем буквално, би означавало, че Батъл е жертва номер четири. Несъответствие, което засега си остава необяснимо.

Уилямс се плесна с длан по бедрото.

— Виждаш ли защо ви искам на моя страна? Вие имате нюх и интуиция.

— Всичките ни предположения може да се окажат напълно погрешни — възрази Кинг.

— Или съвсем точни — отвърна Уилямс. — И още нещо, което трябва да знаете. Хинсън имаше златна гривничка на крака. Не я открихме нито на трупа, нито в къщата.

— Може би онзи тип събира сувенири — каза Мишел. — Трофеи от жертвите.

— Може би. Липсваше ли нещо от Боби Батъл?

— Нищо, доколкото знаем. — Уилямс се втренчи в Кинг. — И тъй, какъв ще е следващият ви ход?

Кинг се замисли. Накрая каза:

— Време е да изясним веднъж завинаги дали има връзка между убийствата.

— Вече знаем, че всички са жертви на един и същ убиец — каза Уилямс.

— Не, не знаем — рязко отвърна Кинг. — Така или иначе, не това имах предвид. Трябва да открием дали съществува нещо общо между жертвите, дали не са някак свързани помежду си.

— Но при серийните убийства няма подобна връзка — възрази Уилямс.

— Този случай може да се окаже изключение от правилото — каза Кинг. — И докато разследваме, ще трябва да се върнем в леговището на лъва.

— Леговището на лъва — повтори Мишел. — Какво имаш предвид?

— Ще трябва пак да се срещнем със семейство Батъл — отговори Кинг.