Не беше нужно някой съдия да се произнесе по този въпрос, помислих си аз.
— Твоите родители са добри хора, Изабела. Те също те разбират толкова, колкото ти разбираш тях.
Момичето не отвърна нищо. Наля ми чаша кафе и зачака присъдата. Имаше два варианта: да я изхвърля на улицата, с което да докарам сърдечен разрив на двамата бакали, или да се въоръжа със смелост и търпение през следващите два-три дена. Предполагах, че ако в продължение на четирийсет и осем часа се покажа откъм най-циничната си и хаплива страна, това ще е достатъчно, за да сломи желязната решимост на една хлапачка и да я накара да се върне с подвита опашка при полите на майка си, молейки за прошка и приютяване на пълен пансион.
— За момента можеш да останеш тук…
— Благодаря!
— Не бързай толкова. Можеш да останеш при две условия: първо, ще се отбиваш всеки ден за малко в магазина, за да поздравиш родителите си и да им кажеш, че си добре. Второ, ще ме слушаш и ще спазваш правилата на тази къща.
Това звучеше патриархално, но твърде малодушно. Запазих суровото си изражение и реших да заговоря малко по-строго.
— Какви са правилата на тази къща? — полюбопитства Изабела.
— Правилата ги определям аз — така, както ми щукне.
— Звучи справедливо.
— В такъв случай няма какво повече да говорим.
Изабела заобиколи масата и ме прегърна с благодарност. Почувствах топлината и стегнатите форми на нейното седемнайсетгодишно тяло, притиснато до моето. Отстраних я внимателно и я настаних на разстояние най-малко един метър от мен.
— Първото правило е, че тук не сме като в „Малки жени“38 и не се прегръщаме, нито пък циврим при всеки удобен случай.
— Както кажете.
— Да, както аз кажа; върху този девиз ще построим нашето съжителство.
Изабела се разсмя и припна към коридора.
— Къде си мислиш, че отиваш?
— Да почистя и подредя кабинета ви. Нали не смятате да го оставите в тоя вид?
Трябваше да намеря място, където да мисля на спокойствие и да се крия от страстта към шетане и манията за чистота на моята нова помощничка, тъй че се отправих към библиотеката, която заемаше свода с готическите арки на стария средновековен приют на улица „Кармен“. Прекарах остатъка от деня, заобиколен от томове, които миришеха на папска гробница, и се рових в разни митологии и истории на религиите, докато едва не ми изтекоха очите от четене. И след като бях чел неуморно в продължение на часове, пресметнах, че не съм се докоснал до една милионна част от всичко, което можех да намеря под арките на този храм на книгите, да не говорим пък за всичко, което някога е било написано по темата. Реших да се върна на следващия ден, а и на по-следващия, и да посветя поне една цяла седмица, за да подхраня котела на моите мисли с безчет страници за богове, чудеса и пророчества, светци и видения, откровения и мистерии. Така поне щях да мисля по-малко за Кристина и дон Педро и техния брачен живот.
Тъй като вече разполагах с изпълнителна помощничка, я инструктирах да ми набави копия от катехизисите и училищните пособия, които се използваха за религиозно обучение в града, и да направи резюме на всеки текст. Изабела не възрази на това нареждане, но го прие със свъсени вежди.
— Искам да разбера от игла до конец как се преподават на децата всички тия работи, като се почне от Ноевия ковчег и се стигне до чудото с хляба и рибите — обясних й аз.
— Защо ви е притрябвало това?
— Защото съм си такъв — гризе ме любопитство за какво ли не.
— Да не би да събирате материали, за да съчините някоя религиозна песенчица?
— Не. Замислям да напиша романизирана версия на приключенията на Монахинята-лейтенант39. Ти се задоволи да правиш, каквото ти казвам, и без много приказки, че инак ще те пратя обратно в магазина на родителите ти да продаваш на воля сладко от дюли.
— Вие сте деспот!
— Радвам се, че полека-лека се опознаваме.
— Това има ли нещо общо с книгата, която ще напишете за оня издател, Корели?
— Би могло да има.
— Нещо ми намирисва, че тая книга няма да има търговски успех.
— Ти пък какво разбираш?
— Повече, отколкото вие си мислите. И няма защо да се пените, защото само искам да ви помогна. Или може би сте решили да се откажете от кариерата на професионален писател и да станете някой изискан дилетант?
— В момента съм зает да играя ролята на бавачка.
— Сега няма да подхващам спора кой на кого е бавачка, защото тоя спор съм го спечелила предварително.
— И в какъв друг дебат ще благоволи да се впусне Ваше превъзходителство?
— Комерсиалното изкуство срещу поучителните глупости.
— Драга Изабела, моя малка Везувия: в комерсиалното изкуство — а всяко изкуство, което заслужава името си, рано или късно е комерсиално — глупостта почти винаги е в окото на наблюдаващия.
— На мен ли викате глупава?
— Викам ти да изпълниш поръчката. Направи, каквото ти казвам, и точка по въпроса. Хайде, без приказки!
Посочих й вратата. Изабела подбели очи и пое към коридора, като промърмори някаква ругатня, която не успях да чуя.
