Докато тя обикаляше колежи и книжарници в търсене на христоматии и най-различни катехизиси, от които да направи извлечения, аз ходех в библиотеката на улица „Кармен“, за да задълбоча богословското си образование — начинание, към което пристъпвах с помощта на нечувани дози кафе и стоицизъм. Първите седем дни на този странен творчески процес породиха у мен само съмнения. Едно от малкото сигурни неща, на които се натъкнах, бе обстоятелството, че огромното мнозинство от авторите, почувствали се призвани да пишат за божественото, човешкото и свещеното, навярно са били извънредно начетени и във висша степен набожни, но като писатели бяха слаба работа. Търпеливият читател, който се мъчеше с техните страници, трябваше да положи много усилия, за да не изпадне в безпаметен сън, предизвикан от крайна скука при всеки нов ред.
Оцелял след хиляди изчетени страници по темата, започнах да добивам впечатлението, че стотиците религиозни вярвания, описани в цялата история на печатното слово, в крайна сметка бяха необичайно сходни помежду си. Приписах това първоначално впечатление на моето невежество или на липсата на подходяща информация, ала не можех да се отърся от усещането, че съм прехвърлил десетки криминални романи, в които убиецът се оказва ту един, ту друг, но самата механика на сюжета в основата си е еднаква навсякъде. Митовете и легендите, били те за божества или за създаването и историята на народи и раси, започнаха да ми изглеждат като ребуси, слабо различаващи се помежду си и съставени винаги от едни и същи елементи, само че в различен порядък.
На втория ден вече бях успял да се сприятеля с Еулалия, главната библиотекарка, която ми подбираше текстове и томове сред океана от хартия, поверен на нейните грижи, и от време на време посещаваше моята маса в ъгъла, за да ме попита дали не се нуждая от още нещо. На възраст бе навярно колкото мен и се отличаваше с остър ум, който се проявяваше най-често под формата на духовити и леко злъчни забележки.
— Много жития четете, господине. Да не сте решили да станете послушник точно сега, на прага на зрелостта?
— Просто правя едно проучване.
— Ах, така разправят всички.
Шегите и остроумията на библиотекарката бяха безценен балсам, който ми помагаше да преглътна тези безжизнени текстове и да продължа с документалните си странствания. Щом й останеше малко свободно време, Еулалия идваше при моята маса и ми помагаше да въведа ред в цялата тази галиматия. Това бяха страници, изобилстващи с разкази за бащи и синове, непорочни майки и светици, предателства и покръствания, пророци и мъченици, небесни или райски пратеници, младенци, родени, за да избавят вселената, зловредни създания с ужасяваща външност и най-често животинска морфология, ефирни същества с приемливи расови черти, които действаха като агенти на доброто, и накрая герои, подложени на огромни изпитания на съдбата. Навсякъде се долавяше идеята, че земното съществуване е един вид временна спирка, която приканва към послушание и приемане на собствената участ и нормите на племето, защото възнаграждението винаги е в един отвъден свят, в някакви райски селения, преливащи от всички онези блага, които са липсвали в плътския живот.
В четвъртък по обед Еулалия дойде до масата ми по време на една от своите почивки и ме попита дали само чета требници, или понякога ми се случва и да се храня. Поканих я да обядваме в ресторанта „Каса Леополдо“, който наскоро бе отворил врати недалече от библиотеката. Докато се наслаждавахме на превъзходна яхния от волска опашка, Еулалия сподели, че от две години е на тази служба, а от четири работи по един роман, който все не й се удавало да довърши. Действието се развивало основно в библиотеката на улица „Кармен“, като сюжетът се въртял около серия загадъчни престъпления, случили се в нея.
— Бих искала да напиша нещо подобно на онези романи на Игнациус Б. Самсон, които излизаха преди години — рече тя. — Познато ли ви звучи?
— Смътно — отвърнах аз.
Еулалия не бе успяла да намери основния си мотив и аз й предложих да придаде на всичко леко зловеща нотка и да постави в центъра на историята една тайна книга, притежавана от изтерзан дух, а оттам да развие допълнителни сюжетни линии с очебийно свръхестествено съдържание.
— Така би постъпил Игнациус Б. на ваше място — загатнах аз.
— А на вас защо ви е притрябвало да четете толкова за ангели и демони? Само не ми казвайте, че сте разкаял се бивш семинарист.
— Опитвам се да установя кое е общото в произхода на различните религии и митове — обясних аз.
— И какво успяхте да научите досега?
— Почти нищо. Не искам да ви отегчавам с жалбите си.
— Не ме отегчавате. Разкажете ми.
Свих рамене.
— Е добре, до момента най-интересно ми се видя това, че повечето вярвания изхождат от някакъв факт или личност с относителна историческа правдоподобност, но бързо еволюират в социални движения, подчинени на политическите, икономически и обществени условия на групата, приела тези вярвания. Още ли сте будна?
Еулалия кимна.
