Вратичките на кабината се затвориха и един рязък тласък ни изпрати в орбита. Вкопчих се в един метален лост и поех дълбоко дъх.
— Долавям, че учените и теоретиците не са ваши кумири — казах аз.
— Никой не ми е кумир, приятелю Мартин, най-малко пък онези, които сами се кичат с лаври. Теорията е практиката на импотентните. Предлагам ви да оставите настрана енциклопедистите и техните резюмета и да отидете направо при извора. Я ми кажете, чели ли сте Библията?
Поколебах се за миг. Кабината се носеше в празнотата. Погледнах към пода.
— Чел съм фрагменти оттук-оттам, мисля — измънках аз.
— Мислите, значи. Като почти всички хора. Това е сериозна грешка. Абсолютно всеки трябва да прочете Библията — и да я препрочете. Няма значение дали е вярващ, или не. Аз например я препрочитам поне веднъж годишно. Това е любимата ми книга.
— А вие вярващ ли сте, или скептик? — попитах.
— Аз съм професионалист. Както впрочем и вие. Това, в което вярваме или не, не е от значение за изпълнението на нашата работа. Да вярваш или да не вярваш, е проява на малодушие. Човек или знае, или не знае, и толкоз.
— В такъв случай признавам, че нищо не знам.
— Продължете по този път и ще откриете стъпките на големия философ. А пътьом прочетете Библията от игла до конец. Това е една от най-великите истории, които някога са били разказвани. Не допускайте грешката да смесвате Божието слово с богослужебната индустрия, която преживява благодарение на него.
Имах чувството, че колкото повече време прекарвах в компанията на издателя, толкова по-малко го разбирах.
— Струва ми се, че съвсем се оплетох. Уж говорим за легенди и мигове, а сега изведнъж ми казвате, че трябва да мисля за Библията като за Божието слово?
В погледа му се мярна сянка от нетърпение и раздразнение.
— Говоря в преносен смисъл. Бог не е бъбривец. Словото е човешка разменна единица.
Сетне ми се усмихна, както човек се усмихва на дете, неспособно да проумее най-елементарни неща, вместо да му зашлеви шамар. Наблюдавайки издателя, осъзнах, че бе невъзможно да се разбере кога говори сериозно и кога се шегува. Също тъй невъзможно бе да се отгатне целта на това чудато начинание, за което получавах такова царско възнаграждение. На всичкото отгоре кабината се люшкаше от вятъра като ябълка на дърво, брулено от силна буря. През живота си не бях преживявал нещо, което така да ми напомня за Исак Нютон.
— Мартин, вие сте страхопъзльо. Това изобретение е напълно безопасно.
— Ще го повярвам, когато стъпя отново на твърда земя.
Наближавахме междинния пункт на маршрута, кулата Сан Хайме, която се издигаше на кейовете близо до внушителната сграда на митницата.
— Имате ли нещо против да слезем тук? — попитах аз.
Корели сви рамене и се съгласи неохотно. Успокоих се чак когато се озовах в асансьора на кулата и го чух как докосна земята. Щом излязохме на кейовете, намерихме една пейка, обърната към водите на пристанището и хълма Монжуик, и седнахме да погледаме лифта, който летеше във висините; аз — с облекчение, а Корели — с носталгия.
— Разкажете ми за първите си впечатления. За това, което ви донесоха тези дни на усилено четене и проучване.
Заех се да изложа накратко знанията, които мислех, че съм получил — или изгубил — през последните дни. Издателят ме слушаше внимателно, като кимаше и жестикулираше с ръце. Когато приключих моя експертен доклад за митовете и вярванията на човечеството, Корели даде положителна оценка.
— Мисля, че сте извършили отличен синтез. Не сте открили пословичната игла в купата сено, но поне сте разбрали, че едничкото нещо в цялата купа, което действително представлява интерес, е именно проклетата топлийка, а останалото е храна за магарета. Като стана дума за тия животни, я кажете, интересувате ли се от басни?
— Като малък в продължение на няколко месеца исках да съм Езоп.
— Всички се разделяме с някои големи надежди по пътя си.
— А вие какъв искахте да бъдете, когато бяхте дете, господин Корели?
— Бог.
Той изрече това с усмивка на чакал, от която моята усмивка мигом посърна.
— Мартин, басните са навярно една от най-интересните литературни форми, които някога са били изобретени. Знаете ли какво ни разкриват те?
— Морални наставления?
