Но трябва да се предотврати разпадането на Касталия и превръщането й в един утопичен свят, населен само с хора като Тегулариус. Опасността, която би довела до това, е още далеч, но тя съществува. Касталия, каквато Кнехт я познава, трябва само да издигне още малко по-високо стените на своето благородно изолиране, потребно й е само още едно западане на дисциплината в ордена, разлагане на морала в йерархията и тогава Тегулариус няма да бъде чудноват самотник, а представител на една изродена и залязваща Касталия. Магистър Кнехт вероятно щеше да стигне далеч по-късно или никога до най-важното си откритие и до грижата, че възможността, дори началото или предразположението към това заболяване, вече съществува, ако редом не живее и ако той не познава до дън душа този бъдещ касталиец; за будния усет на Кнехт Тегулариус е един вид симптом и предупредителен вик, каквото е за мъдрия лекар първият, който страда от още непозната болест. А Фриц в никакъв случай не е посредствен човек. Той е аристократ, дарование от висока степен. И ако още непознатата, проявила се за пръв път у предтечата Тегулариус болест се разпространеше и изменеше облика на хората в Касталия, то провинцията и орденът щяха да добият изроден болезнен образ и така тази бъдеща Касталия нямаше да бъде населена само от хора като Тегулариус, те нямаше да притежават меланхоличната гениалност, искрящата му артистична страст, а мнозинството щяха да имат само неговата ненадеждност, склонността да гледат на всичко като на игра, липсата на дисциплина и усет за общността. В часове на угриженост Кнехт трябва да е навестяван от подобни мрачни видения и предчувствия, чието превъзмогване отчасти чрез размисъл, отчасти чрез повишена дейност сигурно му струва много сили.
