Десиньори описва, че дотогава никога не бил срещал човешки взор, който едновременно да бъде толкова пронизващ и толкова мил, невинен и осъждащ, така сияйно приятелски и така всезнаещ. Той признава, че този поглед отначало го объркал и раздразнил, после успокоил и постепенно го покорил с леко насилие. Но все пак се помъчил да се отбранява.
