— Но нека да опитам — продължи той, след като бе спрял да си поеме дъх — да разгледам това и от друга страна. Спомняте ли си легендата за свети Христофор? Да? И тъй, този Христофор бил човек с голяма сила и смелост, но не искал да бъде господар и да управлява, а да служи. Служенето било неговата мощ и изкуство, това умеел той. Но не му било безразлично кому служи. Трябвало да бъде на най-големия, на най-могъщия господар. И когато той научавал за някой господар, който бил още по-могъщ от неговия досегашен, то предлагал службата си нему. Този голям служител винаги ми е допадал и може би аз малко приличам на него. Поне в известно време от своя живот, в което разполагах със себе си, през годините на студентството дълго търсех и се колебаех на кой господар да служа. Години наред се пазех и отнасях недоверчиво към играта на стъклени перли, която все пак отдавна бях открил като най-скъпоценния и своеобразен плод на нашата провинция. Бях опитал стръвта и знаех, че на земята няма по-прелестно и по-изтънчено от това да се посветиш на тази игра, но и сравнително рано забелязах, че очарователната игра не изисква наивни играчи, които да прекарват с нея вечерите си, а изисква и привлича да й служат такива, които ще я усвоят по-основно, ще й се посветят изцяло. И сега завинаги с всичките си сили и интереси да се отдам на това вълшебство, в мен се противопоставяше един инстинкт, първичният усет за простото, цялостното и здравото, който ме предпазваше от духа на валдцелското Vicus Lusorum като от дух на специалист и виртуоз, наистина високо усъвършенстван, изключително богато развит дух, който обаче, откъснат от целостта на живота и човечеството, се беше издигнал до някаква високомерна самота. Години се съмнявах и проверявах, докато у мен узря решението въпреки всичко да се посветя на играта. Направих го, защото носех в себе си тъкмо оня напор да търся най-висшето си осъществяване, да служа само на най-голям господар.
— Разбирам — каза Александер, — но така, както аз го виждам и както вие пожелахте да го изразите, винаги се натъквам на една и съща причина за цялото ваше своеобразие. Вие притежавате прекомерно чувство за собствената си личност или сте прекалено зависим от нея, което в никакъв случай не е равнозначно на това да бъдеш голяма личност. Някой може да бъде звезда от първа величина по дарование, сила на волята, търпеливост, но и толкова добре центриран, че без всякакви търкания и загуба на енергия да кръжи със системата, към която принадлежи. Друг има същите високи дарби, и още по-прекрасни може би, но при него оста не минава точно през центъра и той разпилява половината от силите си в ексцентрични движения, които поглъщат собствената му мощ и внасят смущения в околната среда. Вероятно спадате към този вид хора. Но откровено трябва да ви призная: умеете да криете това отлично. Изглежда, че сега злината се разразява толкова по-бурно. Вие ми разказвате за свети Христофор и длъжен съм да посоча: макар в този образ да има нещо величествено и вълнуващо, той не може да бъде пример за служител на нашата йерархия. Който иска да служи, трябва да служи на господаря, комуто се е заклел, с когото се е свързал во веки веков, а не с потайното намерение да смени господаря си, щом намери по-величав. С това служителят става съдия на своите господари, а точно същото правите и вие. Искате винаги да служите на най-върховния господар и сте толкова чистосърдечен, че сам решавате какъв е рангът на господарите, между които правите избора си.
Кнехт го слушаше внимателно, но не без по лицето му да премине сянка на тъга. Той продължи:
