— Това е ваше тълкование, но не на ордена и неговия правилник. Че един брат от ордена може да има настроения, че от време на време бива уморен от работата си, не е ново и удивително. Тогава правилникът му показва пътя, за да си възвърне отново хармонията и равновесието. Забравили ли сте?
— Смятам не, многоуважаеми. Вие естествено имате право да хвърлите поглед върху начина, по който съм изпълнявал службата си, и неотдавна, след като бяхте получили моето послание, наредихте да проконтролират селището на играчите и мен, можахте да установите, че работата върви, канцеларията и архивът са в ред, Magister Ludi не е нито болен, нито проявява капризи. И тъкмо благодарение на ония правила, в които някога така майсторски ме въведохте, издържах и не загубих нито сили, нито спокойствие. Но то ми струваше много труд. И сега, за съжаление, ми струва не по-малко труд да ви убедя в това, че не ме тласкат настроения, капризи или въжделения. Но все едно дали ще ми се удаде, или не, настоявам поне на малкото, вие да признаете, че моята личност и моето ръководство до момента, в който за последен път ги проконтролирахте, са били полезни и неопетнени. Мога ли да очаквам повече от вас?
Очите на майстор Александер се присвиха малко, сякаш присмехулно:
— Скъпи колега, вие ми говорите, като че ли двамата сме частни лица, които беседват за незначителни неща. То се отнася само за вас, сега всъщност вие сте частно лице. Но аз не съм и всичко, което мисля и казвам, не го казвам аз, а председателят на ръководството на ордена и за всяка дума той е отговорен пред своята колегия. Всичко, което вие произнасяте днес тук, ще бъде без последици; то може наистина да е много сериозно за вас, но си остава частно слово на човек, който говори за собствения си интерес. За мен обаче продължават да съществуват длъжност и отговорност и това, което днес говоря и върша, може да има последици. Пред вас и вашата авантюра аз представлявам колегията. Не е все едно дали колегията сега ще понесе спокойно вашето изложение за събитията и може би дори ще го признае. И следователно вие ми представяте работата така, като че ли и с всякакви странни мисли в главата до вчера сте били безукорен, изряден касталиец и магистър, наистина сте имали изкушения и пристъпи на умора от длъжността, но неотклонно сте се преборвали с тях и сте ги преодолявали; приемам това за вярно, но как после да разбера ужасното, че един безупречен неопетнен магистър, до вчера спазвал всички правила, днес изведнъж дезертира? Би ми било по-лесно да вникна в мисловността на магистър, който от дълго време се е променил по нрав или е заболял и който, макар все още да се смята за много добър касталиец, в действителност отдавна не е. И се питам още, защо собствено придавате толкова голямо значение на констатацията, че до последния момент сте били верен на дълга си магистър? След като веднъж вече сте направили крачката, нарушили сте законното подчинение и сте поели към отстъпничеството, не би трябвало да държите особено на такива констатации.
Кнехт се защити:
— С ваше позволение, многоуважаеми, защо да не държа на това? Нали то засяга моето име и признание, засяга и спомена, който ще оставя тук. Отнася се също и до възможността там, отвън, да действам за Касталия. Аз съм тук не за да спася нещо за себе си или за да постигна одобрението на своята крачка от колегията. Предвиждам и се примирявам с мисълта, че за в бъдеще моите колеги ще се отнасят към мене със съмнение и ще ме разглеждат като проблематично явление. Но не искам да бъда гледан като предател или обезумял, това е присъда, която не мога да приема. Направих нещо, което вие не можете да одобрите, но го направих, защото трябваше, защото ми бе възложено, защото то беше моето предопределение, в което вярвах и поех на плещите си доброволно. Ако вие не сте в състояние да ми признаете и това, значи не съм разбран правилно и напразно съм говорил с вас.
— Винаги се отнася за едно и също — отговори Александер. — Трябва да призная, че при определени обстоятелства волята на личността може да има правото да наруши законите, в които аз вярвам и които представлявам. Не мога обаче едновременно да вярвам в нашия ред и във вашето лично право да нарушавате този ред. Не ме прекъсвайте, моля. Мога да призная, че по всяка вероятност вие сте убеден във вашето право и смисъла на фаталната ви крачка и се надявате, че в намерението ви се крие призвание. Че аз ще одобря самата ви крачка, вие, разбира се, съвсем и не очаквате. Напротив, но във всеки случай постигнахте поне аз да се откажа от първоначалната си идея и да ви спечеля отново и убедя да промените решението си. Приемам вашето излизане от ордена и ще предам на колегията съобщението за доброволното ви отричане от длъжността. С нищо повече не мога да ви услужа, Йозеф Кнехт.
Майсторът на играта на стъклени перли направи жест на примирение. После тихо каза:
