— Високо уважавам вашата преценка, не можех да очаквам нищо друго. Но нека разкажа по-нататък, още малко. И така аз станах майстор на играта на стъклени перли и за известно време бях убеден, че служа на най-висшия от всички господари. Моят приятел Десиньори, нашият благодетел от федералния съвет, ми описа веднъж необикновено картинно как някога съм бил арогантен, високомерен, самомнителен виртуоз в играта и елитен рогач. Но трябва да ви кажа още какво значение от годините на следването ми и пробуждането насам е имала за мен думата трансценденция. Струваше ми се, че съм я възприел без усилие, четейки философите на Просвещението, или под влияние на майстор Томас фон дер Траве, и оттогава, също както „пробуждане“, за мен тя е истинска вълшебна дума, която насърчава и тласка напред, утешава и обещава. Моят живот, така възнамерявах, трябваше да бъде едно прекрачване на границите, издигане нагоре от стъпало на стъпало, той трябваше да прекосява предел след предел и да ги оставя зад себе си, както музиката минава тема след тема, темпо след темпо, приключва, изпълнява, завършва и оставя зад себе си, никога не знае умора, никога не знае сън, винаги будна, винаги съвършено съвременна. Във връзка с преживяванията на „пробуждането“ забелязах, че има такива стъпала и предели и че всякога последните дни на един отрязък от живота носят в себе си оттенъка на увяхване и желание за смърт, който после води към преминаване в ново пространство, към „пробуждане“, към ново начало. И този образ на трансценденцията споделям с вас като средство, което може би ще ви помогне да разтълкувате моя живот. Решението да се посветя на играта на стъклени перли беше важно стъпало, не по-малко от първото доловимо включване в йерархията. И с моята длъжност на магистър преживях такива изкачвания по стъпалата. Най-доброто, което ми донесе тя, беше откритието, че не само музиката и играта на стъклени перли са дейности, които ощастливяват, а също обучаването и възпитаването. И постепенно открих още, че възпитавах с толкова по-голяма радост, колко по-млади и необразовани бяха питомците. С годините това също, както и някои други неща, разгаряше желанието ми да имам млади и все по-млади ученици, повече от всичко желаех да бъда учител в някое начално училище, накратко, понякога моята фантазия се занимаваше с работи, които лежаха извън обсега на длъжността ми.
Той помълча, за да си отдъхне. Александер забеляза:
— Вие неизменно ме удивлявате, магистър. Ето, говорите за вашия живот и едва ли става дума за нещо друго освен за лични, субективни преживявания, лични желания, лично развитие и решение. Действително не знаех, че касталиец от вашия ранг може да гледа така на своя живот.
В гласа му отекна една нотка между упрек и тъга, която причини болка на Кнехт, ала той се овладя и извика бодро:
— Многоуважаеми, но в този час ние говорим не за Касталия, колегията или йерархията, а единствено за мене, за психиката на един човек, който за съжаление трябваше да ви създаде големи неприятности. На мен не ми прилича да говоря за начина, по който изпълнявах длъжността си и своя дълг, за моята стойност или незначителност като касталиец и магистър. Изпълнението на длъжността ми, както цялата външна страна на моя живот лежат открити пред вас, те могат да бъдат проверени, вие няма да намерите много наказуемо в тях. Онова, за което се отнася тук, разбира се, е нещо съвсем друго, а именно да ви открия пътя, който изминах сам и който сега ме изведе от Валдцел, а утре ще ме изведе и вън от Касталия. Послушайте ме още малко, бъдете тъй добър!
