С тези размишления Кнехт си легна в леглото и прекара нощта почти без сън, отчасти премисляйки цялото си пътуване от сбогуването с Валдцел, отчасти опитвайки се да успокои ритъма на сърцето си и възбудените нерви. Той мисли дълго и за своя ученик с добро чувство, но без да крои планове; изглеждаше му по-подходящо да обуздае това благородно, но вироглаво конче само чрез благоразположение и привикване; тук не биваше да има нищо прибързано и принудено. Той искаше постепенно да накара момчето да осъзнае дарбите и силите си и едновременно да подхрани в него онова благородно любопитство, онова благородническо неудовлетворение, което дава сила на любовта към науката, към духа и красивото. Задачата беше чудесна и ученикът му бе не само обикновен млад талант, който трябваше да се събуди и формира; като единствен син на влиятелно и заможно патрицианско семейство той беше и бъдещ господар, един от бъдещите обществени и политически дейци на страната и народа, предопределен да дава пример и да ръководи. Касталия не беше изплатила дълга си към старата фамилия Десиньори; тя не бе възпитала достатъчно основно бащата на Тито, поверен й някога, не бе го направила достатъчно силен за неговото тежко положение между света и духа, с това не само надареният и обичлив млад Плинио беше станал нещастен човек, с непримирим и труден за овладяване живот, проблематиката на бащата застрашаваше да въвлече и неговия единствен син. При сина навярно още можеше нещо да се излекува и оправи, да се изкупи някаква вина и щеше да му достави радост, изглеждаше му разумно, че тази задача се пада тъкмо на него, непокорния и мнимия отцепник.
На сутринта, когато Кнехт долови, че в къщата вече са се събудили, стана, до леглото намери приготвения хавлиен халат, който облече върху леката си пижама, и както Тито му бе показал предната вечер, през задната врата на къщата излезе в полуоткритата галерия, която свързваше вилата с беседката край плажа и езерото.
Пред него малкото езеро се разстилаше сиво-зелено и неподвижно, а отвъд стръмен, висок скалист склон, с остър нащърбен хребет, прорязвайки бистрото зеленикаво хладно утринно небе, лежеше в сянката непристъпен и студен. Но зад този хребет вече се долавяше слънчевият изгрев, отражения проблясваха тук и там по малки отломъци, по един остър каменен ръб, само след минута слънцето щеше да се появи над лъкатушката на планината и да облее със светлина езерото и планинската долина. Внимателно и сериозно Кнехт наблюдаваше картината, чиято тишина, строгост и красота възприемаше като небивали и въпреки това те сякаш с нещо се обръщаха към него и го предупреждаваха. По-силно, отколкото по време на вчерашното пътуване, той усещаше мощта, хладината и достолепната загадъчност на високопланинския свят, който не посреща човека, не го кани, а само едва го търпи. И му изглеждаше странно и многозначително, че неговата първа крачка в новата свобода в светския живот го доведе тъкмо тук, сред това безмълвно и студено величие.
Появи се Тито в бански гащета, протегна ръка на магистъра и като посочи към скалите отсреща, каза:
— Идвате съвсем навреме, слънцето ей сега ще изгрее. Ах, тук горе е чудесно.
Кнехт кимна приятелски. Той отдавна знаеше, че Тито е ранобудник, че тича, бори се и пътешества дори само като протест срещу дотегливия невойнишки удобен начин на живот на неговия баща, както и че по същите тези причини избягва виното. Такива привички и увлечения наистина понякога водеха към позата на първичност и презрение на духа; склонността към крайности, изглежда, беше вродена на всички Десиньори. Кнехт обаче я приемаше на драго сърце и беше решил да използва другарството им в спорта като едно от средствата, за да спечели и обуздае пламенния младеж. Това щеше да бъде едно средство измежду десетките, не най-важното, музиката например би могла да направи много повече, да отведе по-далеч. Естествено той не мислеше, че може да бъде равностоен на младия мъж при физически упражнения или дори да иска да го надминава. Достатъчно щеше да бъде едно безобидно съучастие, за да покаже на младежа, че неговият възпитател не е нито страхливец, нито човек, който кисне в стаята си.
