<p>Жалба</p>Без съществуване, поток сме само,послушно вливани във всички форми:в деня, в нощта и в ад църковен нямотечем там ние жадни, безразборни.Така без отдих пълним форми простии ни една за нас не е родина,и вечно сме на път и вечно гости,не ни зове поле, ни хляб и вино.Не знаем Бог какво възнамерява,играе си Той с нас тъй както с глина:податлива — без смях и плач остава,изпечена едва наполовина.Веднъж да се втвърди! И да пребъде!Копнежът за това не ще отмине,но само тръпката тревожна ще ни съдии няма никога на път да си починем.<p>Отзивчивост</p>Уверени навеки и наивни,отхвърлят нашето съмнение въобще.Светът е ясен, казват просто те,брътвежи са легендите ни дивни.Защото, ако има други измеренияосвен добрите две, до днес известни,то как човек живее още без знамения,безгрижно още как живее лесно?О, за да има мир, ни оставетеедното да задраскаме от двете!Ако уверените бъдат честни,опасни — дълбините неизвестни,без трето измерение добре сме.<p>Но ние тайно жадуваме…</p>Духовен, като арабеска нежене нашият живот; като живот на феяоколо нищото се в танц люлееи краят ни е неизбежен.Ти, красота на сънища, прекраснозапочната игра и чиста по идея,дълбоко под вида ти весел тлеекопнеж по нощ и варварство ужасно.Върти се в празното, почти в замаяв играта нашият живот ликува,но тайно за реалност се жадува,за раждане, за скръб и смърт накрая.<p>Букви</p>При случай ние вземаме перотои пишем знаците върху листа,това и онова са те, защототакава е играта на света.Но дойде ли дивак или пък жител лунени този лист, със знаци набразден,той вземе и погледне го учуден,светът ще бъде в него отразенсъс зала от небивали картини.Ще са А, Б животно и човек,очи, езици, тръгнали невиннии сред инстинктите безброй нащрек,ще прочете в снега следи на врана,ще тича, ще лети и страда с тях,ще види сътворението, спрянакак диша всяка твар и в гряхсе мъкне през стиха, през орнаменти,ще види болки, как гори любов.Ще плаче, ще трепери той суровзад техните решетки на моменти,светът могъщ в стремежите му слепище му се стори страшно умалени знаците, джуджетата нелепи,едни до други ще са в своя плентака, че смърт с живот се съюзявати като братя те еднакви стават…Накрая в страх ще изкрещи човекаи ще подпали огън, след товаще хвърли в него святите слова.И после ще усети той едвакак този свят лъжовен и вълшебенобратно ще изчезне величавв страна несъществувала — приведен,усмихнат ще въздъхне той и здрав.
