И докато отношението на Кнехт към абата и домакина повишаваше своята живост и въздействие, укрепваше и колегиалното му приятелство с органиста, постепенно му ставаше все по-мила малката духовна държава, в която той живееше, приближаваше се към сбъдването си и предсказанието на оракула, до който се бе допитал, преди да тръгне от Касталия. Нему, странника, който носеше цялото свое имущество със себе си, се случи не само да намери подслон, както бе предречено, но също и да срещне „усърдието на млад слуга“. Това, че предвещанието се разгръщаше в действителност, странникът можеше да приеме като добър знак, поличба, че той наистина носи своето богатство със себе си, че и далеч от училища, учители, другари, благодетели и помощници, далеч от родната кърмяща и отзивчива атмосфера на Касталия, носи духа и събраните сили, с чиято помощ върви към един деен и полезен живот. Обещаният „млад слуга“ се приближи до него в образа на един послушник на име Антон и макар този млад човек сам да не играеше роля в живота на Йозеф Кнехт, то все пак в онова странно раздвоено настроение от първите му седмици в манастира той бе доказателство, вестител за новото и по-голямото, предтеча на идващите събития. Антон беше мълчалив, но наглед даровит и пламенен младеж, вече почти съзрял да бъде приет в кръга на монасите, когото играчът на стъклени перли, чийто произход и изкуство за него бяха толкова загадъчни, срещаше сравнително често, докато цялата останала малка група на послушниците, уединена в недостъпно за госта крило, му беше почти непозната, видимо държана на разстояние. На послушниците не бе разрешено да участват в курса по играта. Този Антон обаче няколко пъти седмично работеше като помощник-библиотекар; Кнехт го виждаше в библиотеката, понякога влизаше в разговор с него и все повече и повече усещаше, че младият човек с тъмните зорки очи под дебели черни вежди е обзет от оная мечтателна, услужлива и обожаваща младежка и ученическа любов, която беше срещал достатъчно често, макар всеки път да изпитваше желание да не й се поддаде, и отдавна познаваше като ярък и важен елемент от живота в един орден. Тук, в манастира, той реши да бъде двойно по-сдържан; би му се видяло като нарушение на гостоприемството, ако поискаше да влияе на този младеж, който още подлежеше на духовно възпитание; добре известна му беше и строгата повеля за целомъдрие, на която се подчиняваха, и от това му се струваше, че една момчешка влюбеност би била още по-опасна. Във всеки случай той трябваше да избегне каквато и да е възможност за подтик и се насочи към това.
