Кнехт взе да се придържа към това и скоро отново се почувства свободен. Досега той твърде много бе мислил за поръчението да преподава играта на стъклени перли на любители, претекст за тукашната му мисия, докато отците от манастира се отнасяха към него повече като пратеник на приятелска сила, когото приемат с добра воля. И когато накрая абат Гервазиус си спомни за това задължение, първо му доведе няколко отци, които вече бяха запознати с въведението в изкуството на играта, с тях той трябваше да мине един по-нататъшен курс, тогава пролича за негово удивление, а отначало и за тежко разочарование, че в това гостолюбиво място културата на благородната игра, изглежда, се приемаше много повърхностно и дилетантски и се задоволяваха със съвсем скромни познания върху нея. А вследствие на този извод той бавно стигна до другия, че явно съвсем не изкуството на играта и неговото развитие в манастира бе това, за което го бяха пратили тук. Поръчението да насърчи тези неколцина и им създаде чувство за удовлетворение от един скромен успех, беше леко, прекалено леко, за него би бил дорасъл всеки обикновен кандидат и без да принадлежи към елита. Следователно това обучение не можеше да бъде същинската цел на неговата мисия. Кнехт започна да схваща, че го бяха пратили тук по-малко да поучава, а повече да се учи.
Във всеки случай тъкмо когато смяташе, че прозря това, авторитетът му в манастира неочаквано се повиши, а заедно с него и самочувствието му, защото въпреки цялата прелест и приятност на своята роля на гост, от време на време бе почнал да чувства престоя си тук почти като изгнание. Но случи се тъй, че един ден в разговора с абата непреднамерено се промъкна намек за китайския И Дзин, абатът се вслуша, постави няколко въпроса и когато намери своя гост така свръхочакванията си запознат с китайски и с книгата за преосъществяванията, не можа да скрие радостта си. Той имаше предпочитания към И Дзин и макар да не разбираше китайски, а познанията му за оракулската книга и другите китайски тайни да бяха безобидно повърхностни, с каквито сегашните обитатели на този манастир, изглежда, се задоволяваха в почти всичките си научни интереси, то се забелязваше ясно, че мъдрият и, в сравнение със своя гост, толкова опитен и запознат със света човек действително имаше отношение към китайската държавна и житейска мъдрост. Така се подхвана един необикновено жив разговор, който за пръв път разчупи досегашното държане между домакина и госта, което се определяше само от вежливост, и доведе до това Кнехт да бъде помолен два пъти в седмицата да чете на достопочтения отец лекции върху И Дзин.
