Едва през последните дни на отпуската Magister Ludi заговори за изпращането на Йозеф отново в „Мариафелс“ и за най-близкото му бъдеще и задачи. Отначало в тона на свободен разговор, а после по-сериозно и по-настойчиво, той му разказа за един план на колегията, на който повечето от магистрите, както и господин Дюбоа, държели твърде много, а именно планът за в бъдеще Касталия да има постоянно представителство при Светия престол в Рим. Било, така продължи по-нататък майстор Томас по своя изискан и спечелващ събеседника начин, крайно важно, бил дошъл историческият момент, или поне наближил, да се хвърли мост над старата бездна между Рим и ордена, във вероятни бъдещи опасности те без съмнение щели да имат общи врагове, да бъдат другари по участ и естествени съюзници, а досегашното състояние не бивало да продължава повече, всъщност било и недостойно: тъкмо двете власти в света, чиято историческа задача е запазването и грижата за духа и мира, да продължават да живеят така редом и почти чужди една на друга. Римската църква, въпреки тежките загуби, превъзмогнала сътресенията и кризите от последната голяма епоха на войни, била се обновила и пречистила чрез тях, докато тогавашните светски институции на науката и образованието били навлезли в залеза на културата; и първо върху техните руини били възникнали орденът и идеята за Касталия. Дори само за това и заради достопочтената й възраст, църквата трябвало да получи първенство; тя била по-старата, по-знатната, утвърдена в повече и по-големи бури власт. Първоначално се отнасяло за това да се събуди и поддържа съзнание за сродство на двете власти и в Римската, че те ще трябва да разчитат една на друга във всички допустими идни кризи.
Тук Кнехт си помисли: „Охо, значи, те искат да ме пратят в Рим и възможно е завинаги!“ И спомняйки си предупреждението на стария майстор по музика, вътрешно незабавно се приготви за защита.
Майстор Томас продължи, че чрез мисията на Кнехт в „Мариафелс“ била направена важна крачка в това толкова отдавна желано от страна на Касталия развитие. Тази мисия, всъщност само един опит, един жест на учтивост, незадължаващ към нищо, била предприета без странични намерения по покана от тамошния партньор, в друг случай естествено не биха използвали един нямащ представа от политика играч на стъклени перли, а някой млад чиновник от кръга на господин Дюбоа. Сега обаче този опит, малката безобидна мисия дала изненадващо добър резултат, благодарение на нея един от водещите умове на днешния католицизъм, отец Якобус, се запознал по-отблизо с духа на Касталия, който доскоро изобщо отхвърлял, създал си по-благосклонна представа за него. Били благодарни на Йозеф за ролята, която играл при това: И именно тук се криел смисълът и успехът на неговата мисия и от този зрителен ъгъл трябвало по-нататък да се наблюдава и развива не само целият опит за приближаване, но особено изпращането и работата на Кнехт. Осигурили му отпуска, която можела да бъде още малко удължена, в случай че той пожелае, обяснили се основно и го запознали с повечето от членовете на върховната колегия, те изразили доверие към Кнехт и възложили нему, майстора на играта на стъклени перли, да го изпрати повторно с особена задача и разширени права в „Мариафелс“, където той за щастие бил уверен, че ще намери радушен прием.
Той замълча малко, сякаш за да остави време на своя слушател за някакъв въпрос, ала Кнехт само с един вежлив жест на преданост даде да се разбере, че слуша внимателно и очаква поръчението.
