Там почувства много благотворно увереността, която дава една строго очертана задача. Свръхвсичко тази задача беше важна и почтена и в известно отношение дълбоко личното желание и поръчението съвпадаха: колкото може повече да се сближи с отец Якобус и да спечели пълното му приятелство. Че новата му мисия тук в конгрегацията се приемаше сериозно и че той самият сякаш бе повишен, впрочем му доказа някак промененото държане на предстоятелите на манастира, особено на абата, то беше не по-малко дружеско, но в една доловима степен по-почтително, отколкото преди. Йозеф вече не беше младият гост без ранг, по отношение на когото можеха да бъдат любезни заради произхода му и от благоразположение към неговата личност, сега го приемаха и се отнасяха към него по-скоро като висш касталийски чиновник, пълновластен посланик. И вече не така сляп за тези неща, той си направи свои заключения.
В държанието на отец Якобус във всеки случай не можа да открие никаква промяна. Приветливостта и радостта, с които той го поздрави, без да изчаква молбата или предупреждението на Кнехт — сам напомни за уговорената обща работа, — го развълнуваха дълбоко. Сега неговият план за работа и протичането на деня придобиха значително по-различен облик, отколкото преди отпуската. В работния план и кръга от задължения този път курсът по игра на стъклени перли вече не заемаше първо място и за изследванията му в музикалния архив, както и за колегиалното сътрудничество с органиста изобщо не ставаше дума. На първо място сега стоеше обучението при отец Якобус, едно обучение по много клонове на историческата наука едновременно, с което отецът въвеждаше своя любим ученик не само в предисторията и ранната история на бенедиктинския орден, но също и в науката за издирване на източници за ранното Средновековие, освен това в един специално определен час той четеше с него в оригинал старите хронисти. На отеца допадаше, че Кнехт го обсипва с молби да позволи и младият Антон да взема участие, но не му беше трудно да го убеди, че и най-добре настроеният трети значително би пречил при този вид най-частно обучение, ала все пак Антон, който нищо не подозираше за застъпничеството на Кнехт, бе поканен да участва само в четенето на хронистите и бе крайно щастлив от това. Няма съмнение, тези часове за младия брат, за чийто по нататъшен живот не знаем нищо, са едно отличие, наслада и подтик от най-висш род; като млад послушник той може да бъде слушател и да взема известно участие в обмяната на мнения и работата на двама от мъжете с най-чист дух и рядък ум на своето време. Задължението на Кнехт към отеца се изразяваше в едно текущо въвеждане в историята и структурата на Касталия и ръководните идеи на играта на стъклени перли, а когато станеше нужда и в лекции по епиграфика и по науката за изследване на източниците, при което ученикът ставаше учител, а уважаваният учител — внимателен слушател, твърде често и критик, и човек, когото трудно можеш да задоволиш с отговорите на поставяните от него въпроси. Недоверието му към целия касталийски манталитет беше винаги будно, тъй като чувстваше, че на Касталия липсва едно същинско религиозно поведение, той се съмняваше в нейната способност и честолюбието й да възпита действително сериозно вземан човешки тип, макар че в лицето на Кнехт срещу него се възправяше един толкова благороден резултат от това възпитание. Неговото недоверие никога не бе приспано напълно и когато отдавна, доколкото бе възможно чрез примера и обучението на Кнехт, бе извършен един вид прелом в схващанията му и отдавна беше решил, че трябва да се застъпи за сближаването на Касталия с Рим, бележките на Кнехт са пълни с драстични, винаги записани в момента примери и ние привеждаме един от тях:
„Отецът: «Вие, касталийците, сте големи учени и естети, мерите стойността на гласните в някое старо стихотворение и поставяте своите формули във връзка с някаква планетна орбита. Това е очарователно, но — игра. Игра е и вашата най-върховна тайна и символ, играта на стъклени перли. Искам още да призная, че правите опит да издигнете едно средство за набожно смирение. Но тайнствата не възникват от такива старания, играта си остава игра.»
Йозеф: «Вие смятате, отче, че на нас ни липсва основата на теологията.»
Отецът: «Ах, за теология не бива и да говорим, вие сте твърде далеч от това. Биха ви послужили няколко по-прости основи, примерно една антропология, една действителна наука и едно действително познание за човека. Вие не познавате човека, нито животинското в него, нито богоподобието му. Познавате само касталиеца, който е нещо специално, особена каста, едно изтънчено опитно отгледано същество.»“
