— Задачата, която имам да ти възложа — каза тогава майсторът, — е следната: ние възнамеряваме, по-рано или по-късно, да създадем постоянно представителство на нашия орден при Ватикана, възможно е да бъде и на взаимни начала. Ние, като по-млади, сме готови да се отнесем към Рим в никакъв случай не сервилно, но с крайно страхопочтително поведение, на драго сърце сме готови да приемем по-ниския ранг и да му оставим първенството. Може би — аз зная това толкова малко, колкото и господин Дюбоа — папата да приеме нашата гореща молба още днес; но това, което безусловно искаме да избегнем, е един отрицателен отговор оттам. Сега има само един познат нам мъж, до който можем да се доберем и чийто глас в Рим е с най-голяма тежест — отец Якобус. И твоето поръчение е да се върнеш в бенедиктинския орден и да живееш така, както досега, да се занимаваш с изследвания, да водиш безобиден курс по игра на стъклени перли и цялото си внимание и грижовност да насочиш към постепенното спечелване на отец Якобус за нас и за това той да се съгласи и застъпи в Рим за намерението ни. Този път крайната цел на твоето изпращане следователно е строго очертана. Колко време ще ти е потребно, за да я постигнеш, не е от значение, ние смятаме, че ще трае най-малко още една година, но могат да бъдат две и повече. Ти естествено познаваш темпото в Бенедиктин и сигурно си свикнал да се пригаждаш към него. При никакви обстоятелства не бива да правим впечатление на нетърпеливи и жадни, работата трябва да съзрее от само себе си, нали така? Надявам се, че си съгласен с поръчението и моля откровено да изкажеш каквото и възражение да имаш. Ако желаеш, ще ти предоставим няколко дни за размисъл.
Кнехт, когото след някои предварителни разговори тази задача вече не изненада, заяви, че времето за размисъл е излишно, покорно прие поръчението, но добави:
— Вие знаете, че мисии от този род се удават най-добре, когато оня, на когото са възложени, не трябва да се преборва със свои вътрешни задръжки и съпротива. Аз нямам никакво възражение срещу самата задача, разбирам нейната важност и се надявам тя да ми е по силите. Но изпитвам някакъв страх и притеснение заради бъдещето си; бъдете така добър, магистър, и изслушайте моята съвсем лична егоистична молба и признанието ми. Както знаете, аз съм играч на стъклени перли, вследствие на моето изпращане при отците вече пропуснах цели две години от следването си, не научих нищо ново, занемарих изкуството си, сега се прибавя най-малкото още една година, вероятно и по-дълго. Не бих искал в това време още повече да изостана. Затова моля за по-чести краткотрайни отпуски във Валдцел и за установяване на постоянна радиовръзка при докладите и специалните занятия във вашия семинар за напреднали.
— На драго сърце съм съгласен — извика майсторът и в тона му вече звучеше нещо като сбогуване, тогава Кнехт повиши глас и разкри и другото, а именно, че се страхува, при възможност намерението относно „Мариафелс“ да завърши щастливо, да не го пратят в Рим или още по-далеч на дипломатическа служба.
— Този изглед — заключи той — ще влияе потискащо, като задръжка на старанието ми в манастира, защото да бъда за дълго изтласкан настрана в една дипломатическа служба за мен би било крайно нежелателно.
Магистърът събра вежди и вдигна неодобрително показалец:
— Ти говориш за изтласкване настрана, действително думата е лошо избрана. Никой никога не е мислил за изтласкване, по-скоро за отличие, за издигане. Нямам право да ти давам сведения за начина, по който по-късно ще бъдеш използван, нито пък обещания. Но все пак мога да разбера съмнението ти и вероятно ще ти бъда в помощ, в случай че ти наистина продължаваш да изпитваш този страх. А сега чуй: имаш една положителна дарба да ставаш приятен, да бъдеш обикван, някой зложелател би те нарекъл едва ли не магьосник; вероятно на тази дарба се дължи твоето двукратно изпращане в манастира. Но не използвай прекалено много тази дарба, Йозеф, и не се опитвай да насочваш постиженията си само нагоре. Сполучиш ли с отец Якобус, тогава ще дойде и най-добрият момент да отправиш личната си молба към колегията. Днес това ми се вижда твърде рано. Съобщи ми, когато си готов да тръгнеш на път.
Йозеф мълком изслуша тези думи, придържайки се повече в благосклонността, скрита в тях, отколкото в упрека, и наскоро след това замина за „Мариафелс“.
