— Анкрат е във война. Олидан остана с армиите си, за да я спечели.
Облечена беше в черно, щедри дипли сатен се лееха към широк подгъв от черен велур, от който калта лесно можеше да се изчетка, след като изсъхне. Дантела около шията като черна татуировка, обици от сребро и черен кехлибар. Все още оплакваше своя принц.
— И е изпратил теб? С право на два гласа и без съветници?
— Носар от Елм трябваше да дойде, но се разболя. Кралят ми вярва. — Гледаше ме със сурови очи, устните ѝ стиснати на тънка черта, лицето бледо. — Олидан се научи да цени талантите ми. — Доста смело, реших аз. Какво се опитваше да ми каже? Че предпочита бащата пред сина и е заела мястото на сестра си?
— Аз също се научих да ценя талантите ви, мадам. — Сгънах се в небрежен поклон, най-вече за да събера мислите си. — Ако позволите да ви предложа място в ренарската карета? По всичко личи, че баща ми е сгрешил в преценката си, когато е решил да извади тази от прашните складове.
Дръпнах юздите на Барт да го доближа до каретата, така че Катерин да се прехвърли на гърба му, без да нагазва в калта.
Катерин заряза каретата без повече приказки и яхна странично коня. Докато оправяше дългата си пола, сатенът се опъна за миг по извивката на ханша ѝ. Исках я не само заради формата на тялото ѝ… но исках и това.
Кент ми отстъпи доброволно коня си, за да придружа Катерин до нашата карета. Яздех близо до нея покрай колоната от гвардейци, исках да говорим, макар да знаех колко немощни ще прозвучат думите ми.
— Не исках да убивам Дегран. Бих дал всичко, за да го спася, бих влязъл в бой. Той ми беше…
— И въпреки това го уби. — Не ме погледна.
Бих могъл да изтъкна ролята на Сагеус, но поганецът само бе сложил въжето в ръцете ми. Да, знаел беше, че някой ще увисне на него, но това не ме оправдаваше. В крайна сметка можех единствено да се съглася с Катерин. Бях убил брат си.
— И Орин не заслужаваше такова отношение от страна на родния си брат — рекох. — От него щеше да излезе добър император.
— Светът яде добри мъже за закуска. — Тя тръсна юздите, за да подкара Барт по-бързо.
Думите ми звучаха познато. Забих пети в корема на коня си да я настигна. Катерин дръпна юздите пред каретата на лорд Холанд.
— Не знаех, че имаш вкус към великолепието, Йорг.
— Каретата я избра жена ми — казах аз.
Кимнах на гвардееца до вратата на каретата и той почука. Кокалчетата на ръката му едва бяха докоснали лакираното дърво, когато вратата се отвори и Миана се наведе през прага, вперила тъмни очи в Катерин, стиснала устни. Изглеждаше необяснимо хубава.
— Водя ти акушерка, скъпа. Леля си Катерин.
Искрено се надявам, че шокът, който изопна лицето на Катерин, е надминал онзи, който със сигурност бе разкривил моето, когато поех ръката ѝ пет минути преди това.
Влязох в каретата пръв и седнах до Миана, като по този начин заех стратегическа позиция между младата принцеса и още по-младата кралица. Нямах вяра на Гомст, че ще успее да предотврати кръвопролитието, ако нещата загрубеят.
— Кралице Миана Ренарска — рекох, — това е принцеса Катерин Ап Скорон, която ще представлява баща ми на Събора. Освен това е вдовицата на Стрелянския принц. Сигурно си спомняш, че преди две години се срещнахме с армията на Стрела. — Размахах ръка към старците. — Осер Гант от Кеник, съветник на лорд Макин, а епископ Гомст го познаваш.
Миана сложи ръце на корема си.
— Съжалявам за загубата ти, Катерин. От Йорг знам, че е убил мъжа, който е убил съпруга ти.
— Еган, да. По-малкият брат на Орин. Макар че най-доброто дело в онзи паметен ден беше смъртта на поганеца Сагеус. Той бе отровил ума на Еган. Иначе Еган никога не би предал брат си.
Облегнах се на възглавниците. Две жени, които в еднаква степен са свикнали да говорят каквото мислят, без да се съобразяват излишно с правилата на етикета и социалните порядки, обикновено водят кратки разговори с интересен край. Стори ми се несправедливо, че Катерин оправдава братоубийството на Еган с намесата на Сагеус, а не позволява на мен да се скрия зад същото извинение. Уви, самият аз не можех да му прехвърля вината си.
— Първородните често са най-доброто, което дървото може да роди — каза Миана. — Древните са предлагали първите плодове в жертвоприношение на боговете. Може би първото дете обира каймака, най-доброто, което притежават родителите му. — Преплете пръсти върху гигантския си корем.
Лека усмивка разтегли устните на Катерин.
— Сестра ми е първородна. Каквото добро и нежно са имали да дадат родителите ни, отишло е при нея, не при мен.
— Моят брат, който един ден ще управлява Уенит, също е добър човек. Каквато подлост и хитрост са имали да дадат родителите ми, е дошла при мен. — Миана млъкна, когато каретата се люшна отново напред. Явно колоните, и анкратската, и нашата, бяха продължили най-сетне по пътя си. — А примерът с Орин и Еган само подкрепя теорията ми.
— Което превръща Йорг в перлата на Анкратите, като си помислиш. — Катерин погледна към Гомст, който бе така добър да отклони поглед. — Кажи ни, Йорг, какъв беше Уилям?
