Наложи се да си напомня, че онзи Фекслър, който имаше нещо общо с мен, лежи на пода и кръвта му изстива, а другият, този, с когото разговарям, не е човек, а само идея за човек, идея, затворена в машина. Протегнах крак да побутна мъртвеца. Ехото на Фекслър потръпна, сякаш бях сритал него.
— И той защо се е убил? — попитах. — И какво му е спряло времето?
— Той започна война — каза Фекслър. — И ѝ сложи край.
— И аз запалих едно от вашите слънца, но не си прерязах гърлото, нали?
— Оръжията на Фекслър Брюс не избухваха от прост огън.
— Значи си видял онова? — Значи призракът на Фекслър ме бе следил още тогава, преди шест години, под връх Хонас?
— Нашите оръжия горяха като слънца, по съвсем същия начин и на същия принцип. Всяко се задействаше чрез спусък, който също представлява имплозия, но много по-малка и по-примитивна. Огънят, който ти запали в Силоз 11, и оръжията, редислоцирани там от Воклюз, предизвикаха разтопяване на имплозионните компоненти до критична маса. Онова, което се случи, беше частично запалване на спусъка, който би трябвало на свой ред да запали слънцето. Горивото за „слънцата“ има кратък живот, всъщност е въпрос на полуразпад, полуживот, ако щеш, а горивото за ракетите носители също не трае дълго. Към днешна дата са останали само спусъците.
Зачудих се дали и истинският Фекслър е бил толкова влюбен в звука на гласа си. Така или иначе, сериозно се стреснах от мисълта, че съм съсипал Гелет само с частица от искрата, която би подпалила истинско Строителско слънце. И макар да не си бях прерязал гърлото от чувство за вина, ако трябва да цитирам собствените си думи, мъртвите на Гелет наистина ме бяха преследвали, наяве и насън. Да изпепелиш целия свят по този начин би било… тягостно.
— И не е успял да се убие, макар да се е прострелял с пистолет в главата? — С такива играчки на разположение ми се струваше непростимо Строител да се провали в собственото си самоубийство.
— Тези кабини бяха направени да съхранят ключов персонал в стазис, докато условията навън не се върнат към състояние, съвместимо с живота. Когато е седнал тук, Фекслър едва ли е разсъждавал ясно, измъчван е бил от гузната си съвест. Може би не е съобразил, че стазисната система ще се включи автоматично, за да запази живота му в последния миг. Или това, или се е надявал, че ще може да я изпревари.
— Но така или иначе те е оставил в лайната заедно с всичките истински хора на горния свят.
— Да. — Образът на Фекслър трепна, бръчка се вдълба между веждите му.
Ухилих се. Сигурно е много гадно цели хиляда години да проклинаш човека, от когото са те копирали.
— Е, сега вече си свободен, благодарение на мен, и можеш да плуваш в онова ваше море заедно с големите риби, вместо да си губиш времето с диваците. Какво печеля аз от тази работа?
И без да свалям образния пръстен от окото си, издърпах пистолета от топлата мъртва ръка на Фекслър, като внимавах работният му край да не щръкне към мен. Мъртвецът май нямаше желание да ми отстъпи оръжието си.
— За жалост е наложително да следим диваците още по-отблизо — каза Фекслър. — Машините, които все още работят, няма да работят вечно и освен ако вие не зарежете мечовете и стрелите в полза на нещо по-сложно, скоро няма да има кой да се грижи за тях. Поддръжката изисква цивилизация, а цивилизацията няма да се появи, докато всички войни не спрат.
— Не си могъл да спреш своите собствени войни, Фекслър.
— Той не можа. — Фекслър сведе поглед към трупа си. — Аз съм друго нещо.
Свих устни.
— При всички случаи… защо ми се струва, че би искал на Златния трон най-после да седне император?
В сухите, лишени от живот и лишени от смърт зали на Строителите, под отровения прах на Иберико аз седях замаян от треската и си говорех с призрак, който ми беше помогнал да убия човешкия му първообраз.
— И тези твои духове в машините, те кого искат да сложат на трона, за да им управлява прислугата? Пардон, империята? — попитах.
— Орин от Стрела изглежда логичният избор — каза Фекслър. — Миротворец. Човек на прогреса.
— Ха! — Плюх, макар устата ми да беше суха. Всичко ме болеше. — Значи нямаш интерес да си тръгна оттук и да го спра, така ли?
Сритах отново топлия труп в краката си.
— Ти… тоест той… има ли вероятност да се върне? Аз, изглежда, съм се сдобил с нов приятел, Мъртвия крал. Проявява нездравословен интерес към мен. Наблюдава ме от всички мъртви очи, които са му подръка. Ще се разстроиш ли, ако те поразчленя… него тоест? Просто за всеки случай? — Отчасти се надявах Фекслър да възрази и така да ми спести тежкия физически труд, но той само поклати глава, сякаш това е без особено значение.
— Орин изглежда логичният избор, но сред нас има такива, които предпочитат по-дългосрочен залог с по-голяма печалба — каза Фекслър.
— И защо? Каква печалба? Ако можех да заложа, и аз бих избрал Орин. — Думите излязоха самички от изтръпналите ми устни, усещах как отровата пулсира в мен, надушвах вонята на раните си. Така става, като спреш. Спреш да си починеш и светът те настига. Важен житейски урок — не спирай.
