Издирваният полностью

Оказа се, че и двете са излишни. Грохотът от изстрела започна да заглъхва. Ричър долови поскърцването на стъпки по линолеума. Той сграбчи с две ръце долната част на гишето и едновременно с това тялото му се стрелна надясно. Бърз и мощен напън, който се оказа напразен, тъй като успя да зърне как Маккуин се втурна през входната врата, пробяга по извитата алея и скочи в колата. Двигателят изръмжа, гумите изсвириха и изпод тях излетя синкав дим. Ричър се надигна на колене и изпъна гръб. Навреме, за да зърне как Маккуин затръшва вратата, а колата прави остър обратен завой и се насочва към пътя. Последното нещо, което Ричър успя да види, беше някакво бяло петно на задното стъкло. Бледото лице на Карън Делфуенсо с отворена, разкривена от ужас уста.

Ричър остана на колене. Тишината бавно се завръщаше. От тавана падаха прашинки гипс, които бързо покриваха раменете и косата му. Въздухът под входната арка продължаваше да мирише на изгоряла гума. Малкият синкав облак бавно се носеше след колата, направила остър обратен завой. Сякаш беше описание, обяснение, а може би и доказателство на случилото се. После изведнъж се разтвори във въздуха и изчезна, все едно никога не е бил там.

Вратата на офиса се открехна и в процепа се появи главата на нисък дебел мъж, който предпазливо се огледа, спря очи на Ричър и обяви:

— Да знаеш, че заради теб ченгетата ще бъдат тук всеки момент.

* * *

Джулия Соренсън чу сигнала на мобилния си телефон, достигнал до нея през грохота на двигателя. На имейла ѝ беше прикачен аудио файл, изпратен от дежурния диспечер във Вашингтон. Телефонът ѝ беше свързан със стереоуредбата на колата — една от фабричните екстри на фирмата „Форд“, която не беше нищо особено, но предлагаше ясен и силен звук. Завъртя копчето за усилване, натисна клавиша за възпроизвеждане и изслуша 15-секундния запис на разговора между двама мъже — единият в Хувър Билдинг, а другият някъде в Айова.

— ФБР. Какъв е спешният ви случай?

— Разполагам с информация, която вероятно ще заинтересува вашето оперативно бюро в Омаха, Небраска.

— От какъв характер е вашата информация?

— Просто ме свържете, по възможност веднага.

— Как се казвате, сър?

Моментна пауза, тишина, после:

— Или ме свържете веднага, или ще изгубите работата си!

Още една пауза, миг тишина, след това друг сигнал за набиране.

После нищо.

Соренсън пусна записа отначало, стараейки се да слуша само гласа на информатора, а не и този на дежурния.

Разполагам с информация, която вероятно ще заинтересува вашето оперативно бюро в Омаха, Небраска.

Просто ме свържете, по възможност веднага.

Или ще ме свържете веднага, или ще изгубите работата си.

Шест секунди. Двайсет и осем думи, изречени с напрегнат и едновременно с това странно търпелив глас. Силна носова интонация, съответстваща напълно на лошо счупен нос. Съгласната М звучеше по-скоро като Б.

Информация се чуваше като инфорбация, а Омаха — като Обаха.

Превъртя записа и го пусна отново.

… вероятно ще заинтересува вашето оперативно бюро в Омаха, Небраска.

… или ще изгубите работата си.

Без съмнение напрегнатият и едновременно с това търпелив глас принадлежеше на човек, който бе свикнал да провежда важни оперативни разговори и да издава заповеди. Човек, който бе наясно, че дори внимателните и умни слушатели се нуждаят от шанс, за да смелят информацията. Но той не беше просто бизнесмен. Дори човек, свикнал да сключва сделки за милиони по телефона, щеше да бъде малко по-възбуден, когато звъни посред нощ на спешната линия на ФБР. Този мъж обаче говореше така, сякаш това за него е ежедневие. Фразата вашето оперативно бюро сочеше, че на практика той е извън системата на ФБР, поне в настоящия момент, но знае много добре как действа тя. От друга страна, думата вашето звучеше така, сякаш той се чувства над него и като част от него, или от неговия свят. Вашето оперативно бюро, моето оперативно бюро.

Друг интересен израз беше вероятно. Премерен, обмислен, интелигентен. Сякаш този човек бе стопроцентово сигурен, че му трябва Омаха, но не желае да опорочи процеса с някакво предварително убеждение, което по-късно може да се окаже погрешно. Или пък, че има желание да привлече дежурния оператор на своя страна, да го превърне в нещо като партньор, позволявайки му да участва до някаква степен във вземането на крайното решение. Да смаже зъбните колела, да ускори нещата.