— Напротив, има ми доверие. Но тази работа му се струва абсолютно отровна и той няма желание да му се стовари на главата. Предпочита да бъде чист и да си гледа спокойствието.
— А ти защо заминаваш за Айова?
— Защото в момента разследването все още е мое.
— Наистина ли мислиш, че са те?
— Мястото отговаря. В този момент би трябвало да са именно там.
— Това е доста смело предположение.
— Кой друг би набрал Омаха от някаква бензиностанция, източно от Демойн?
— А защо някой изобщо се обажда, при това от лесно проследим телефон?
— Може би е било пристъп на гузна съвест. Най-вероятно от страна на шофьора. Разбрах, че е говорил носово. Това може би се дължи не на настинка, а на счупен нос. А телефонният автомат е бил единственото средство за комуникация, до което е успял да се добере.
— Но е прекъснал разговора.
— Променил е решението си — кимна Соренсън. — И това се случва.
— А какво ще стане с дъщерята на Карън Делфуенсо?
— Ти ще ѝ кажеш. При всички случаи трябва да го направиш, защото това е твоят окръг.
— Кога да ѝ го кажа?
— Когато се събуди.
— Няма да е лесно.
— Никога не е лесно.
— Докато стигнеш до Югоизточна Айова, онези типове отдавна ще са изчезнали. До там има много път.
— Аз мога да карам по-бързо от тях. Вече няма заграждения, а глобите за превишена скорост не се отнасят до мен.
— Въпреки това.
— При всички случаи е по-добре, отколкото да стоя тук и да не правя нищо — каза Соренсън.
Соренсън се отби при Доусън и Мичъл и им обясни какво е решила да направи. Не им предложи да ги качи в своята кола, защото очакваше да я последват с тяхната. По нейно мнение всички агенти от Отдела за борба с тероризма биха изпитали удоволствие от подобно преследване. Тези обаче обявиха, че остават тук, насред пущинаците на Небраска. Направиха го с удоволствието на доброволци. Не ги интересувало какво ще се случи в Айова. Разбира се, това не било проява на неуважение към този чудесен щат. Но в момента той просто не бил обект на терористична заплаха.
— Ами ако се окаже, че базовият лагер на терористите е именно там? — подхвърли Соренсън. — Нещо като временно убежище?
— Сериозно ли говорите? — попита Мичъл.
— Не съвсем.
— Ще се обадим в Сейнт Луис — каза Доусън. — На практика те отговарят за Югоизточна Айова. Ще бъдат готови за евентуална намеса.
Соренсън не каза нищо на Лестър Л. Лестър-младши от Държавния департамент. Просто го игнорира. Помоли Гудман да я откара до изоставената помпена станция, където се прехвърли в собствената си кола, включи джипиеса и се понесе към междущатската магистрала със сто и четирийсет километра в час, включила сигналните светлини.
Фалшив изход, отново си помисли Ричър. Тъмни междуселски пътища и отдавна затворени заведения. За бензиностанцията сбърка, но мотелът може би изобщо не съществуваше. Съотношението между лъжа и истина на табелите и билбордовете, тоест в рекламата, беше някъде около петдесет на петдесет. По време на своите пътувания беше виждал много изоставени мотели. Америка бе пълна с такива. Приличаха на някакви капсули на времето, замръзнали в друга ера и друг живот. Понякога семпли четвъртити постройки, понякога по-нестандартни, всички те бяха доказателство за продължителното и тъжно западане на енергията и амбициите на своите собственици, станали жертва на непостоянството на обществения вкус. Една седмица в бунгало на брега на някое мръсно езеро вече не беше достатъчна. Днес на мода бяха круизите, Вегас и Вирджинските острови. Те красяха витрините на туристическите агенции. Самият Ричър прекрасно знаеше къде обичат да ходят туристите и къде не. Не виждаше причина някакъв мотел в прашните пущинаци на Айова да има успешен бизнес през последните трийсетина години. Което беше жалко, защото нощуването на подобно място би му предложило цял нов свят от възможности.
Бяха изминали поне петдесет километра, откакто напуснаха онази бензиностанция на „Шел“. Но табелите, обещаващи подслон, продължаваха да се появяват след всеки завой, а белите им стрелки бяха едновременно категорични и неубедителни, обнадеждаващи и безнадеждни. Маккуин не изглеждаше притеснен. Беше все така буден и бдителен и от него се излъчваше самоувереност. Очевидно имаше пълно доверие на табелите.
