да го попитам: „Необходимо ли е и той да е тук?". Берлеан
загазил си сериозно с хигиената.
сви рамене.
- Права ли е госпожица Колинс? - попита Берлеан.
- Държиш на госпожица Колинс, нали?
Обърнах се отново към него.
- Така е.
- За какво?
Льофевр, който продължаваше да играе ролята си, ме
- Вярно ли е, че си добър в издирване на хора?
загледа още по-строго. Бавно извади клечката за зъби от
Свих рамене.
устата си и каза:
- Мисля, че знам къде е Рик Колинс.
-Лъжливо копеле!
Берлеан хвърли поглед към Льофевр. Льофевр изпружи
- Моля?
гръб.
- Ти - произнесе той със засиления френски акцент на
- Така ли? И къде е?
разярен човек. - Ти си едно лъжливо копеле!
- В най-близката морга - отвърнах. - Някой го е убил.
- А пък ти - заявих му в отговор, - си една долна изтри
валка.
58
59
С Е Д М А Г Л А В А
- Напротив.
Спрях се и ги погледнах. Една тъмносиня раздрана риза
бе покрита с петна от кръв.
- На Рик Колинс ли е?
Берлеан ме изведе от стаята на „Групата на Берлеан" и
- Върви.
сви вдясно.
Отвори един прозорец и излезе на покрива. Обърна се и
- Къде отиваме? - поинтересувах се аз.
ме подкани с поглед да го последвам.
Той изтри длани в крачолите на панталоните си и от
- Шегуваш се, нали? - повторих аз.
върна:
- Оттук се разкрива най-хубавата гледка към Париж.
- Върви след мен.
- От покрива на „Ке дез'Офевр" 36 ли?
Тръгнахме по един коридор, от който можеше да се
Стъпих на плочата - леле! Той беше прав за гледката:
слезе пет етажа по-надолу. Бе преграден с предпазна сто
Берлеан запали цигара, дръпна дима толкова дълбоко, че за
манена мрежа.
миг си помислих, че цялата цигара ще се превърне в пепел,
- Защо е тази мрежа? - попитах аз.
после го изпусна на облак през ноздрите си.
- Преди две години докарахме заподозрян в терорис
- Често ли провеждате разпитите си тук, горе?
тични действия. Всъщност беше жена. Докато я карахме
- Честно казано, за първи път - отвърна той.
по коридора, тя сграбчи един от пазачите и се опита да се
- Можеш да заплашиш някой заподозрян, че ще го бут
хвърли през парапета заедно с него.
неш от горе.
Берлеан сви рамене.
Погледнах надолу. Скокът е щял да бъде голям.
- Не е в стила ми.
- Загинаха ли?
- Защо тогава ме качи тук?
- Другият полицай ги хвана за глезените. Но поставихме
- Вътре не ни разрешават да пушим, а аз съм отчаян
мрежа.
пушач.
Изкачи две стъпала към онова, което бях взел за таван
Той дръпна още веднъж.
ско помещение.
- Знаеш ли, навремето не ми пречеше. Палех само на
- Внимавай да не си удариш главата - предупреди ме
вън. Тичах нагоре-надолу по стълбите от първия до петия
Берлеан.
етаж, сякаш правех физически упражнения за добра форма.
- Заподозряна в терористична дейност?
Но с годините започнах да се уморявам.
-Да.
- Или едното, или другото - забелязах аз.
- С тероризъм ли се занимавате, момчета?
- Точно така.
- С тероризъм, убийства, границата между двете е доста
- Не може да не си помислял да оставиш цигарите.
размита. Занимаваме се с по малко от всичко.
- Но в такъв случай няма да имам причина да тичам
Той навлезе в таванското помещение. Сега вече трябваше
надолу по стълбите и няма да упражнявам физиката си.
да се прегъна едва ли не на две. На едно въже съхнеха дрехи.
Следиш ли мисълта ми?
- Тук ли се перете, момчета?
- Дотолкова, доколкото ми се нрави, Берлеан.
-Не.
Той седна и се огледа наоколо. Махна ми с ръка да на
- Тогава чии са дрехите?
правя същото. И ето ме, на покрива на един от най-извест
- На жертвите. Тук ги провесваме.
ните полицейски участъци в света, тръпнещ пред възхити
- Шегувате се, нали?
телната гледка към парижката „Света Богородица".
60
61
- Погледни натам.
- И нямаше представа къде може да е била?
Той посочи зад дясното си рамо. Погледнах над Сена и
- Нямах.
я видях - Айфеловата кула! Знам колко е тъпо да останеш
Той се усмихна и размаха пръст към мен.
без дъх при вида на Айфеловата кула, но не можах да скрия
- Какво?
възхищението си.
- Каза: „Нямах". В минало време. Което означава, че
- Удивително, нали?
вече знаеш.
- При следващия си арест, ще дойда с фотоапарат.
- Английският ти наистина е добър - забелязах аз. - Не
Той се засмя.
прекъснато ми го доказваш.
- Английският ти е доста добър - забелязах аз.
- И така?
- Обучават ни от малки. На младини изкарах и един се
- В Ангола - отговорих аз. - Поне така ми каза.
местър в Амхърст Колидж и работих две години в Куанти-
Той кимна с глава. Писна типично френска полицейска
ко по специална програма. О, да, имам и пълната колекция
сирена. Сирените на французите не приличат на нашите -
дискове на „Семейство Симпсънс" на английски.1
те са по-настоятелни, по-страховити, досущ като свирката
- Това обяснява нещата.
в евтиното камионче на любимото ви дете, която все не
Отново дръпна от цигарата.
можете да спрете. Тя разцепи тишината и ние почакахме
- Как е бил убит? - попитах.
дразнещият звук да се разсее из въздуха.
- Тук не трябва ли да възкликна: „Аха! Откъде знаеш,
- Обадил си се тук-там, нали? - попитах аз.
че е бил убит?"
- Да, на някои места.
- Както вече ми обясни, групата ти не се занимава с гло
-И?
би за неправилно паркиране - свих рамене аз.
- Какво можеш да ми кажеш за Рик Колинс?
Той не каза нищо повече.
