фургона, като твърдях, че в задната му част най-вероятно
Обзе ме паника. Не можех да се успокоя и започнах да
има отвлечен човек.
се изправям. Толкова бях отчаян. Бях готов да скоча, да
Отначало ме държаха отвън на улицата, което бе странно,
грабна пистолета и да се прицеля в гумите. Ала полица
но пак имаше логика. Сложиха ми белезници, до мен неот
ите скочиха върху мен. Не ги бях броил. Бяха четирима
лъчно стояха двама полицаи - единият ме пазеше от едната
или петима. Нахвърлиха ми се и отново ме събориха на
страна, а другият от другата. Искаха да им разкажа какви се
земята.
бе случило. Върнаха ме в кафене „Льо Буси" на ъгъла. Ма-
80
81
сата още се търкаляше на паважа. Беше изплескана с кръв.
Питах се дали още някой е бил прострелян. Бях видял
Обясних как бях постъпил. Разбира се, никой не можеше да
не една, а няколко линейки. Ами ако някой невинен е по
потвърди, че Белязания е държал пистолет в ръка, твърдях
страдал при стрелбата? Всичко се пишеше на мой гръб. Да
го единствено аз. Бяха откарали мъжа, в когото бях стрелял,
предположим, че бях тръгнал с Белязания. Сега щях да съм
с линейка, което според мен означаваше, че е жив.
при русокосото момиче. Щях да съм в ужасно положение.
За кой ли път се примолих:
Какво ли си мислеше, какво ли чувстваше онова момиче в
- Хайде, повикайте капитан Берлеан, той ще ви обясни
задната част на фургона; вероятно бе ранено, ако се съде
всичко.
ше по петната кръв, открити на мястото, където е бил убит
Ако можехте да четете езика на тялото, щяхте да си на
баща му.
правите заключението, че полицаите не само че не вярваха
Дали е била свидетел на убийството на баща си?
на нито една моя дума, но и доста се отегчаваха. Ала човек
Стоп! Да не избързваме толкова.
не може да съди само по езика на тялото. Знаех го, бях го
- Предлагам следващия път да си наемеш личен екскур
научил с годините. Ченгетата никога не вярват на думите
зовод. Много станаха туристите, които искат да разгледат
ти, за да могат да изкопчат колкото е възможно повече ин
Париж сами и попадат в беда.
формация. Уж не ти вярват, но не те и спират и ти говориш
Беше Берлеан.
ли, говориш, като се мъчиш да докажеш, да обясниш и така
- Във фургона зърнах едно русокосо момиче - казах.
бълваш неща, които може би не бива да изговаряш.
- Чух за това.
- Трябва да откриете фургона - за кой ли път настоявах
- При това зарязах Териса в хотела.
аз, като повтарях номера му като някакво заклинание.
- Пет минути по-късно тя също излезе.
- Приятелката ми е в „Отел Д'Обюсон" - казах аз и
Стоях зад стъклената врата и чаках да я отключи. Но
посочих надолу към „Рю Дофин", дори им дадох името на
той не го направи. Замислих се върху последните му думи
Териса и номера на стаята, в която бе отседнала.
и попитах:
Ченгетата само кимаха с глава и в отговор ми задаваха
- Проследили сте ни, така ли?
въпроси, които нямаха нищо общо с току-що казаното от
- Не разполагам с достатъчно хора, за да следя и двама
мен. Аз им отговарях, а те продължаваха да ме зяпат, сякаш
ви - отвърна той. - Отговори ми: разбра ли нещо от разказа
всяка дума, излязла от устата ми, бе чиста измислица.
й за злополуката с автомобила?
После отново ме хвърлиха в отвратителната килия. Мис
- Откъде...? - Стана ми ясно. - Подслушвали сте стаята й?
ля, че никой не я бе почиствал, откакто бях тук последния
Берлеан кимна с глава.
път. Дори си казах, че не е чистена от смъртта на Дьо Гол.
- Не си падаш по действията.
Тревожех се за Териса. Притеснявах се и за себе си. Бях
- Много смешно.
стрелял в човек в една чужда страна. Това бе напълно до
- Или сърцераздирателно - продължи той. - Та какво
казуемо. Онова, което не можеше да се докаже - което би
разбра от разказа й?
било трудно, ако не невъзможно да се потвърди, - бе моят
- Какво имаш предвид? Думите ти звучат ужасяващо.
разказ за случилото се.
- Повярва ли й?
Необходимо ли беше да стрелям в копелето?
- Разбира се. Кой би измислил подобна лъжа?
Несъмнено. Бе насочил пистолет към мен.
По лицето му премина сянка.
Щеше ли да стреля?
- Нима искаш да ми кажеш, че си го е измислила?
Нямаше как да изчакам, за да разбера. Така че аз стрелях
- Не, всичко би могло да се провери. Мириям Колинс,
пръв. Как щяха да погледнат на това тук, във Франция?
седемгодишна, загинала в катастрофа на шосе А40 в Лон-
82
83
дон. Териса е била тежко ранена. Ще изпратя всички сведе
- Къде мислеше, че е?
ния за проверка.
- Още не знам всички подробности. Сега живеят в Лон
- Защо? Станало е преди десет години. Едва ли има
дон. Информацията идва от Скотланд Ярд. Очевидно са
нещо общо с нашия случай.
срещнали трудности при бракосъчетанието.
Той не отговори. Само намести с пръст очилата на носа
- А дъщерята?
си. Чувствах се като музеен експонат зад плексигласовата
- Ами, там е работата - отвърна Берлеан. - Нямат дъ
преграда на килията.
щеря. Двамата имат момченце на четири години. Живо и
- Предполагам, че колегите ти са те осветлили по въ
здраво е и се намира у дома при майка си.
проса какво се случи на местопроизшествието? - рекох аз.
Опитах се да възприема последната информация.
-Да.
- ДНК анализът неоспоримо доказва, че кръвта принад
