да остана да седя до разкошната жена и мълчаливо да си

вото и да е.

пием кафето.

Териса наруши мълчанието:

- Божичко! - възкликна тя.

- Един от нас трябва да каже нещо, например: „Що се

-Да?

отнася до снощи..."

- Ще ми се да останем така завинаги.

- Оставям го на теб.

- Не съм сигурен, че апартаментът е по джоба ми.

- Страхотно чукане!

Усмихна се. Протегна ръка и хвана моята.

Усмихнах се.

- Искаш ли да чуеш нещо ужасно?

- Да. Знаех си, че трябва да оставя на теб да се произ­

- Кажи.

несеш.

156

157

Тя стана. Наблюдавах я. Бе навлякла хотелския халат

- Но нали знаеш, че обичам подробностите?

на голо. Скъпи дами, захвърлете настрана всички набо­

- А пък ти знаеш, че никога не ги споделям с теб.

ри и дантели, всички вдовишки номера и викториански

- Навремето ме пускаше да гледам. Когато ходехме с

тайни, прозрачни камизоли и секси сутиени, прашки и

Емили в колежа, ти ме оставяше да гледам през прозо­

садо-мазо аксесоари, майната им на копринените чора­

реца.

пи, фустанелите и разголените нощнички. Дайте ми една

- Не съм те оставял. Ти го правеше на своя глава. А ко­

красива жена, загърната само в хотелски халат, и ме ос­

гато пусках щората, ти си правеше пролука в нея. Голямо

тавете.

прасе си, знаеш ли?

- Ще взема душ - каза тя.

- Някои биха ме нарекли интересен приятел.

- Това покана ли е?

- Но повечето ще ти кажат, че си свиня.

-Не.

Уин вдигна рамене.

- О !

- Обичай ме въпреки грешките ми.

- Нямам време.

- И къде се намираме сега?

- Мога да съм много бърз.

- И двамата сме го направили.

- Известно ми е. Но тогава не изпипваш работата.

- Друго, друго.

-Ух!

- Хрумна ми нещо - каза той.

Тя се наведе и нежно ме целуна по устните.

- Целият съм в слух.

- Благодаря ти - рече.

- Може би има някакво просто обяснение за това, как

Бях на път да подхвърля нещо като: „Разкажи на всич­

кръвта на мъртвото момиче се е озовала на местопрес­

ките си приятелки", или: „Ох, още един доволен клиент", тъплението. Спомни си за онази благотворителна орга­

ала нещо в гласа й ме накара да застана нащрек. Нещо в

низация, наречена „Спасете ангелите". Едно от нещата,

тона й ме порази дотолкова, че чак ме заболя. Стиснах

с които се занимава, са изследвания със стволови клетки,

ръката й и замълчах, а после я видях да тръгва.

нали така?

- Да, би могло да се каже. Мисля, че са против подобни

изследвания.

- А ние знаем, че Рик Колинс може да е открил, че е

обременен с болестта на Хънтингтън. Баща му със сигур­

ност е страдал от нея.

Д В А Й С Е Т И П Ъ Р В А Г Л А В А

- Така е.

- В наше време хората запазват клетки от пъпната

връв на децата си - замразяват ги или нещо от този род,

за да имат готовност в случай на заболяване. Те са пълни

Уин хвърли поглед към мен и рече:

със стволови клетки и идеята е, че биха могли да спасят

- Най-после е станало нещо.

живота на детето ти или пък твоя собствен живот. Може

Бях готов да споря, но имаше ли смисъл?

би Рик Колинс е запазил клетки от дъщеря си. И когато

-Да - отвърнах.

е разбрал, че има опасност да се разболее от хореята на

- Подробности, моля - настоя той.

Хънтингтън, е решил да ги използва.

- Джентълмените не обсъждат подобни неща.

- Стволовите клетки не лекуват тази болест.

Той увеси нос.

- Още не, така е.

158

159

- Значи, мислиш, че в мига на смъртта си, той е дър­

- Правилен отговор.

жал замразената пъпна връв, която какво? Започнала е да

- Виждал ли си ги?

кърви, що ли?

- Черния автомобил до десния ъгъл.

Уин сви рамене.

- Вероятно и Мосад ме следи.

- Нима този сценарий е по-невероятен от онзи, според

- Много си популярен.

който Мириям Колинс е била жива през всичките тези

- Само защото умея да изслушвам. Хората обичат да

години?

бъдат изслушвани.

- А русият косъм?

- Разбира се.

- В света е пълно с блондинки. Младата жена, която си

- Пък и съм забавен на купоните.

зърнал, би могла да е една от тях.

- И готин танцьор. Какво искаш да направя с опаш­

Замислих се.

ката?

- Но това не ни дава отговор на въпроса кой е убил Рик

- За днес ги остави на мира.

Колинс.

- Няма проблем.

- Прав си.

- Продължавам да мисля, че каквото и да е станало,

* * *

всичко е започнало с автомобилната катастрофа преди

десет години. Сигурни сме, че Найджъл Мандърсън лъже.

Да избегнеш проследяване е доста лесно. В случая Уин

- Така е - съгласи се Уин.

поръча автомобил с тъмни стъкла. Влязохме в подземен

- А Карън Тауър премълчава нещо.

гараж с няколко изхода. Автомобилът тръгна. Появиха се

- Ами онзи тип Марио?

още два. Аз скочих в единия, Уин - в другия.

- Какво имаш предвид?

В момента Териса бе у Карън. Аз отивах на среща с

- И той ли премълчава нещо?

Марио Контуци.

Замислих се.

Двайсет минути по-късно позвъних на апартамента на

- Би могло. Тази сутрин ще се срещна с него и ще пре­

Контуци. Никакъв отговор. Погледнах часовника си. Бях

гледаме файловете на Рик. Пак ще го разпитам.

подранил с около пет минути. Замислих се за случая, за

- Да не забравяме двамата израелци - вероятно и Мо­

това как полицейската снимка подлуди Интерпол.

сад, - които те следят. Обадих се на Зора. Ще направи

Кой беше онзи тип, който насочи пистолет срещу мен

проверка по собствените си канали.

в Париж?

-Добре.

Бях опитал възможното и невъзможното да открия са­

Перейти на страницу:

Похожие книги