„Казвай!", изстрелях в слушалката:
дрелка - още звучеше в ушите ми. Та нали това бе целта
- Отиди в дома на Карън. Марио е мъртъв, а Териса не
им? Какво бе казал Уин? Десет минути. Вероятно вече
вдига телефона си.
бяха изминали шест или седем.
- След десет минути съм там - заяви Уин.
Да го почакам ли? Бих ли могъл?
166
167
Наведох се и се запромъквах покрай къщите. Натиснах
Питах се дали блондинката го бе видяла. Едва ли. Как
бутона за скоростно набиране. Уин каза:
то Уин бе забелязал, огнестрелните оръжия са рядкост в
- Пет минути.
Обединеното кралство. Който и да се криеше в къщата,
Затворих телефона. Блондинката бе вече в къщата. Ня
вероятно щеше приеме, че не съм въоръжен. Напъхах
мах представа кой още е там, нито каква е ситуацията.
пистолета отново в чорапа си.
Пет минути. Бих могъл да почакам пет минути. Щяха да
Три минути.
бъдат най-дългите в живота ми, но можех да го направя,
Мобилният ми звънна. На екрана пак се изписа номе
трябваше да го направя, длъжен бях да се стегна пред
рът на Териса. Обадих се с напрегнат глас.
лицето на обхващащата ме паника. Все така приведен, аз
- Знаем, че си пред къщата - произнесе изисканият
минах под прозореца и се заслушах. Нищо. Нямаше пи
глас. - Имаш десет секунди да влезеш през вратата с вдиг
съци. Нямаше шум от дрелка. Не бях сигурен дали това
нати ръце, в противен случай ще застрелям една от двете.
бе повод за успокоение или бях пристигнал твърде късно.
красиви дами в главата. Едно, две...
Опрях гръб в тухлената стена. Прозорецът оставаше
- Влизам.
над главата ми. Опитах се да си представя разположени
- Три, четири...
ето в къщата. Този прозорец тук беше на всекидневната.
Нямах избор. Скочих и се втурнах към входа.
Добре, а после? После нищо. Чаках. Усещах тежестта на
- Пет, шест, седем...
пистолета в ръката си и това ме успокояваше. Пистоле
- Не ги наранявай, вече съм вътре.
тите, независимо от размера, са си пистолети. Бях точен
Не ги наранявай. Дрън-дрън. Но какво друго бих могъл
стрелец, но не чак толкова. За да си адски добър, нужни са
да кажа?
ти тренировки. Но аз знаех как да се прицеля в средата на
Завъртях топката на бравата. Не беше заключено. Вра
гърдите и обикновено успявах да се приближа достатъчно
тата се отвори. Влязох.
близо до мишената си.
Изисканият глас:
И сега какво?
- Казах, ръцете горе.
Запази спокойствие. Изчакай Уин. Той е много добър в
Вдигнах ръце високо във въздуха. В средата на стая
подобни начинания.
та стоеше мъжът от полицейската снимка. На лицето му
„Отмъщението е мръсна работа, не мислиш ли?"
имаше бяла лепенка, а около очите му се виждаха черни
Изискан акцент, спокоен глас. Спомних си за Марио
кръвонасядания, характерни за човек, чийто нос са разби
и малките дупки в тялото му и при звука на проклетия
ли. Това би било повод за радост, ако не беше пистолетът
акцент усетих неизмерима болка. Колко ли е продължи
в ръката му. Освен това пред него бяха коленичили Карън
ло? Колко ли време Марио е бил подложен на тези мъки?
и Териса, ръцете им бяха завързани зад гърба, а те бяха
Дали накрая се е примирил със смъртта, или е продължил
обърнати с лице към мен. Видът им бе сравнително добър.
да се бори за живота си?
Огледах се наляво и надясно. Видях още двама мъже -
В далечината се разнесе писък на сирени. Може би по
и двамата бяха насочили пистолети в главата ми.
лицията отиваше в дома на Марио?
Нямаше и следа от русокосото момиче.
Бях престанал да нося ръчен часовник, погледнах мо
Стоях съвършено неподвижно с вдигнати ръце, като се
билния си телефон, за да разбера колко е часът. Ако Уин
стараех да изглеждам от кротък, по-кротък. Вероятно Уин
бе точен - а обикновено беше, - до идването му оставаха
бе вече наблизо. Оставаха още минута-две. Трябваше да
още три минути. Какво да правя?
ги позабавя. Срещнах погледа на мъжа, с когото се бях
Пистолетът ми.
сбил в Париж. Заговорих с равен тон:
168
169
- Виж, нека се разберем, а? Няма причина...
Той отново дръпна спусъка.
Той опря дулото в тила на Карън Тауър, усмихна ми се
Проехтя още един изстрел. Териса падна на пода.
и дръпна спусъка.
Писъкът ми премина във вик на силна и дълбока болка.
Последва оглушителен гръм, появи се малко червено
Усетих, че нечия ръка притисна гърдите ми, сърцето ми
петънце, после абсолютна тишина; миг на прекъсване,
спря. Продължавах да се придвижвам напред, дори когато
след което тялото на Карън се свлече на пода като на ма
той насочи пистолета си към мен. Не изпитвах никакъв
рионетка, чиито конци са били срязани. Териса изпищя.
страх. Движеше ме чистата инстинктивна омраза. Дулото
Вероятно и аз съм изпищял.
сочеше в моя посока, точно към мен, но аз се наведох и
Божемойбожемойбожемой...
забих глава в корема му. Той изстреля още един куршум,
-Не!
ала напосоки.
Инстинктите ми взеха превес във формата на мантра:
Притиснах го с всички сили до стената и той изгуби
„Спаси Териса." Буквално се гмурнах към тях, сякаш бях
опорната точка на краката си. Ръката му се изви и пис
в плувен басейн. Отляво и отдясно в ушите ми засвистя-
толетът се насочи надолу към гърба ми. В друго измере
ха куршуми, ала грешката на стрелците бе, че се целиха
