кикотех, макар да не схващах кой знае колко от смешките.
мазето по финансови причини. При тях съм, защото тук ми
Ал Болитар работеше здраво във фабриката си в Нюарк.
е добре - харесва ми да сме заедно.
Не беше от хората, които обичат да играят на покер или
След вечеря изхвърлихме картонените кутии, в които
да се мотаят с приятели, не скиташе и по барове. Нами
бяхме взели готова храна, и измихме приборите си. По
раше разтуха у дома си. Предпочиташе да се отпусне в
говорихме за брат ми и сестра ми. Когато мама спомена
компанията на семейството си. Започна от нулата, а умът
работата на Брад в Южна Америка, усетих краткотрайна
му режеше като бръснач и вероятно е имал мечти, които са
но пронизваща болка - нещо като „дежа вю", ала далеч не
прехвърляли границите на нюаркската фабрика - големи,
толкова приятно. Стомахът ми се сви на топка. Отново заг
велики мечти, - ала никога не ги бе споделял с мен. Аз бях
ризах нокти. Родителите ми се спогледаха.
негов син. Човек не обременява детето си с такива неща за
Мама бе уморена. Напоследък често й се случваше. Це
нищо на света.
лунах я по бузата и я загледах как тежко се изкачва по стъл
Тази нощ той заспа по време на повторението на „Зайн-
бите. Облягаше се на парапета. Спомних си за отминалите
фелд". Гледах как гърдите му се повдигат и падат, колко бяла
дни, когато тя вземаше стъпалата по две, по три наведнъж,
е наболата му брада. Не след дълго тихичко станах, слязох в
а косата й, завързана на конска опашка, се люшкаше насам-
сутерена, легнах си в леглото и се вторачих в тавана.
натам и тя не се и сещаше за проклетия парапет. Обърнах
Нещо отново ме сви в гърдите. Обзе ме паника. Очите
поглед към татко. Той мълчеше, ала ми се стори, че и той
ми не искаха да се затворят. А когато се затваряха, когато
си спомня за отминалите дни.
изпадах в дрямка, макар и лека, нападаха ме кошмари и
Двамата с татко се отправихме към кабинета. Той вклю
аз отново се будех. Не можех да си спомня сънищата, ала
чи телевизора. Когато бях малък, татко се настаняваше в
ужасът оставаше в душата ми. Обливаше ме пот. Лежах в
разтегателното си кресло в отвратителния кестеняв цвят.
тъмнината, вцепенен от ужас като малко дете.
Набръчканата изкуствена кожа вече се бе разкъсала по ше
В три след полунощ в главата ми нахлу спомен. Под
вовете и отдолу стърчаха метални пружини. Моят татко,
водата съм. Не мога да си поема дъх. Споменът ми продъл
който не беше от най-сръчните мъже в града, го бе подлепил
жи по-малко от миг, всъщност не повече от секунда, след
с изолирбанд. Знам, че хората критикуват американците,
което на негово място тутакси се настани друг, този път
задето прекарват часове пред телевизора, и има защо, но
звуков: „Ал-сабруал-саиф..."
някои от най-хубавите ми спомени са свързани тъкмо с тази
Сърцето ми залумка, сякаш искаше да изскочи от гърдите.
стая, когато вечер той се отпускаше на подлепеното с изо
В три и половина се качих на пръсти по стълбите и
лирбанд кресло, а аз се излягах на кушетката. Някой от вас
седнах в кухнята. Постарах се да не вдигам никакъв шум,
спомня ли си класическите програми в съботните вечери
защото знаех: баща ми бе най-леко спящият човек на зем
по Си Би Ес? „Всички в семейството", „Миш-маш", „Мери
ното кълбо. Като дете понякога се опитвах да се промъкна
Тайлър Мур", „Боб Нюхарт" и „Шоуто на Каръл Бърнет"?
незабелязано покрай вратата му късно през нощта, за да
Татко толкова се смееше на казаното от Арчи Бънкър1, а
отскоча за малко до банята, ала той ще се стресне и ще се
събуди, сякаш някой го бе цапардосал по главата. Така че
сега, когато бях вече улегнал мъж на средна възраст, човек,
1 Измислен хумористичен герой от популярното в САЩ през
седемдесетте години на миналия век телевизионно предаване
считащ себе си за по-храбър от мнозина други, знаех какво
„Всички в семейството", по-късно преименувано на „Домът на
ще стане, ако вляза на пръсти в кухнята:
Арчи Бънкър" и продължило до 1983 година. - Б. пр.
- Майрън?
210
211
Когато той заслиза надолу по стълбите, аз се обърнах и
в оскъдния костюм на Малката Покахонтас, „Индианска
казах:.
та принцеса". Шампионският й колан висеше в рамка на
- Не исках да те будя, татко.
стената зад бюрото й - безвкусен предмет, който, ако Ес
- И без това бях буден - отвърна той. Татко носеше
перанца наистина го сложеше на кръста си, сигурно щеше
боксерки, които бяха виждали и по-добри времена, и с два
да й стигне до коленете. Стените бяха боядисани в цвят на
номера по-голяма овехтяла тениска. - Искаш ли да направя
морски охлюв, примесен с особен нюанс на пурпурночер-
бъркани яйца?
веното - никога няма да запомня името му. Писалището
- Искам.
й бе от масивен дъб с богата дърворезба, което Голямата
И той направи. Седяхме и говорехме за незначителни
Синди бе открила в някакъв антикварен магазин и макар
неща. Той се мъчеше да не проявява загриженост, което
че, когато го донесоха, аз бях тук, още се чудя как е могло
ме караше да чувствам притеснението му още по-силно. В
да влезе през вратата.
главата ми нахлуха още спомени. Емоциите ме налегнаха
Но ако цитирам наръчника на политика, доминиращата
