Настъпи мълчание. После Берлеан рече:

помогна да отървеш момичето. Но приоритетът ни трябва

- Джоунс ти е казал, че е направил тест на костите от

да е друг - да спрем ислямистите и да им попречим да из­

гроба на Мириям Колинс.

пълнят мисията си. Един живот не струва колкото живота

- Така е.

на хиляди.

- И че принадлежат на Мириям Колинс.

Замислих се върху думите му.

- Знам.

- Имаш ли деца, Берлеан?

- Прости ми, но съм доста объркан. Защо тогава би ис­

- Нямам. Но, моля те, не ми минавай с този изтъркан

кал да защитиш тази вероятно закоравяла терористка?

номер. Обидно е.

- Не мога да ти обясня, докато не се съгласиш да рабо­

После:

тиш с мен.

- Почакай! Нима искаш да кажеш, че русокосото моми­

- И да оставим Джоунс настрана?

че е дъщеря на Териса Колинс?

266

267

- В известен смисъл.

- Казвай.

- Обясни ми.

- Обаждането до Териса е направено от телефон, който

- Споразумяхме ли се? - попитах.

веднага са изхвърлили. Закупен е в Данбъри, щата Кънек-

- Да. С възраженията, изложени току-що. Кажи ми как­

тикът, заплатили са в брой.

вото знаеш.

- Доста голям град.

Подробно му разказах всичко - за посещенията ми в

- Може би ще успея да го смаля. Казах ти, че засякохме

„Спасете ангелите", в „Официалната практика на Албин

разговор от Патърсън, Ню Джърси.

Ларами", за разкритията ми в областта на осиновяването

- Така.

на ембриони, за телефонното повикване, което Териса бе

- Повечето разговори идват или са насочени отвъд Океа­

получила преди минути. На няколко пъти ме прекъсна, за

на, но някои са проведени вътре в Съединените щати. Нали

да ми задава въпроси. Отговарях, колкото е възможно по-

знаеш, че престъпните елементи се свързват помежду си по

изчерпателно. Когато свърших, той захвана:

електронната поща?

- На първо място, трябва да разберем кое е момичето.

- Мисля, че е логично.

Ще направим копия на снимката. Ще изпратя една по

- Защото остават анонимни. Създават си акаунт при сво­

имейла на Льофевр. Ако е американка, вероятно е била

боден доставчик и използват него.

в Париж по линията на някоя програма за обмен. Той ще

- В такъв случай?

разузнае.

- Разговорът включваше електронен адрес, създаден

- Добре - съгласих се аз.

преди осем месеца в библиотеката „Марк Твен" в Рединг,

- Каза, че са се обадили по мобилния телефон на Териса,

щата Кънектикът. Намира се на двайсетина километра от

нали?

Данбъри.

-Да.

Замислих се върху казаното.

- Предполагам, че отсрещният номер не се е изписал на

- Това е брънка от някаква верига.

екрана?

- Да. Дори нещо повече: библиотеката се използва от

Не ми бе хрумнало да попитам. Погледнах към Териса.

местното смесено подготвително училище, наречено „Кар-

Тя кимна с глава. Отговорих:

вър Академи". Може и да извадим късмет. Твоята „Кари"

- Точно така.

може да учи там.

- В колко часа?

- Ще провериш ли?

Отново погледнах към нея. Тя отправи поглед към ча­

- В момента някой ми звъни. Но Рединг е само на час и

совника в телефона си и ми съобщи точния час на обажда­

половина път от тук. Бихме могли да бръмнем с автомоби­

нето.

ла до там и да покажем снимката.

- Ще ти звънна след пет минути - отсече Берлеан и зат­

- Искаш ли аз да карам?

вори.

Берлеан въздъхна:

Появи се Уин и попита:

- Мисля, че така ще е най-добре.

- Добре ли сте всички?

- Великолепно.

- Погрижиха се за родителите ти. И за Есперанца, както .

и за офиса.

Кимнах с глава. Телефонът отново звънна. Беше Берлеан.

- Като че ли имам новина - заяви той.

268

269

Т Р И Й С Е Т И Ш Е С Т А Г Л А В А

- Значи не е това.

- Аз съм доста забавен човек - каза Берлеан. - Но и това

не е.

- Тогава какво? - попитах.

- Казвал съм ти.

Убедих Териса да не идва, което не бе никак лесно -

- Кажи ми го пак.

помолих я да остане тук в случай на нужда. Обещах й, че

- Харизмата - отвърна Берлеан. - Притежавам свръхес­

щом научим нещо, ще й се обадим. Тя се съгласи с неохота.

тествено обаяние.

Нямаше нужда всички да се скупчим на едно място, трябва­

Усмихнах се.

ше да разпределим силите си. Уин щеше да е наблизо, за да

- Трудно бих го оспорил.

охранява Териса, но и двамата щяха да правят проучвания

* * *

и в други посоки. Най-вероятно ключът към загадката се

криеше в „Спасете ангелите". Ако можехме да видим до­

кументите на организацията, щяхме да научим фамилията

Рединг имаше по-селски вид, отколкото очаквах - зас­

и адреса на Кари, да открием осиновителите й, майката су­

пал, непретенциозен град с пуританска архитектура, харак­

рогат или каквото щете там и да се опитаме да установим

терна за Нова Англия, огромни постмодерни претенциозни

сегашното й местонахождение.

къщи замъци, крайпътни магазинчета за антикварни стоки,

стареещи селскостопански земи. Над зелената врата на

В автомобила Берлеан попита:

скромната библиотека имаше табела, на която пишеше:

- Бил ли си женен?

БИБЛИОТЕКА „МАРК ТВЕН", а отдолу, с по-малки бук­

-Не. А ти?

ви: „ДАР ОТ САМЮЪЛ Л. КЛЕМЕНС."

Той се усмихна.

Стана ми интересно, но не му беше времето да проявя­

-Четири пъти.

вам любопитството си. Отправихме се към гишето на биб-

-Леле!

лиотекарката.

- И четирите женитби свършиха с развод. Но не съжаля­

Тъй като Берлеан носеше полицейската си значка, макар

вам за никоя от четирите.

и не за този район, оставих го той да говори,

Перейти на страницу:

Похожие книги