през кампуса на „Карвър Академи", който бе доста обши
Той седна. По страните му се стичаха сълзи. Изтри ги и
рен. Раната от куршума ме болеше, но не толкова, че да ме
скри лицето си с ръка.
забави. Наоколо имаше много малко ученици, не се вижда
-Кен?
ше нито един учител, но все някой трябваше да алармира
- Какво?
училищните власти. Не можеше така.
- Това момиче е изчезнало и вероятно я грози сериозна
- Почакай! - викнах аз.
опасност.
Той продължи да тича. Свърна вляво и изчезна зад една
Кен вдигна поглед към мен.
тухлена сграда. Носеше панталоните си виснали, по мода
- Опитвам се да го открия.
та, бяха твърде хлабави и това ми помогна. Трябваше да
- Не я ли познаваш?
ги придържа да не се свлекат. Настигнах го. Коляното ме
Поклатих глава. Берлеан най-после се появи в далечи
болеше и ми напомняше за старата рана, но се метнах през
ната.
телената ограда. Той тичаше през игрището, покрито с из
- Ченгета ли сте?
куствена трева. Не си направих труда да викам след него.
- Само той. Аз имам лични причини да я открия.
Щеше да отнеме от силата и времето ми. Той се насочваше
към околностите на кампуса, далеч от свидетели, и аз го
- Какви причини?
приех от положителната му страна.
- Опитвам се да помогна - не виждах по какъв друг на
Когато стигна поляната до гората, аз скочих, увих ръката
чин бих могъл да му го обясня. - Опитвам се да помогна на
си около единия му крак по начин, който би накарал всеки
рождената й майка да я намери. Кари е изчезнала и може да
играч от Националната футболна лига да ми завиди, и го
й се случи нещо лошо.
съборих на земята. Той се строполи по-тежко, отколкото ми
- Не разбирам. Защо идваш при мен?
се искаше, извъртя се и се опита да ме отблъсне с ритник.
- Приятелите ти казаха, че се срещаш с нея.
Той пак наведе глава.
- Всъщност казаха, че си направил нещо повече.
274
275
Той сви рамене:
изпратих на Есперанца и на Териса. Нека и те започнат да я
-И?
проучват. Продължих да чакам да дойде някой от училище
- Е, тогава ни кажи фамилното й име.
то, но никой не се появи. Сега и двамата седяхме на тревата
- И това ли не знаеш?
с лице към кампуса. Слънцето започваше да залязва и оцве
- Грози я опасност, Кен.
тяваше небето в огненочервено.
Берлеан най-после се присъедини към нас. Едва си по
- И какво стана после? - попитах.
емаше дъх. Бръкна в джоба си - помислих, че търси мо
- Разговорихме се. Тя ми каза, че името й е Кари. Иска
лив - и измъкна една цигара. Да, това със сигурност щеше
ше да чуе и други парчета. Но през цялото време не спира
помогне.
ше да се оглежда, сякаш се боеше, че приятелките й могат
- Кари Стюард - отговори Кен.
да я видят с мен. Почувствах се като един нещастник, но
Погледнах към Берлеан. Той кимна с глава, изхърка в
може би това е поведението на местните с Подгответата, не
опита си да каже:
знам. Във всеки случай така си помислих. В началото. След
- Ще се обадя.
това се срещнахме още няколко пъти. Идваше в библио
Грабна телефона си и закрачи, вдигна ръка над главата
теката с приятелките си, а после се измъкваше и отиваше
си и затърси оператора.
зад сградата, където аз й пусках музика. Един ден й казах
- Не разбирам защо побягна - казах аз.
за една банда, която щеше да свири в Норуолк. Попитах я
- Излъгах - отвърна Кен. - Излъгах приятелите си, ясно?
дали иска да отидем. Тя пребледня. Толкова се изплаши, че
Никога не съм спал с нея. Така им казах.
й казах, е, не е кой знае какво, но Кари предложи да опита
Аз чаках.
ме. Казах й, че бих могъл да я взема от дома й. Тя се слиса.
- Всъщност видях я в библиотеката. Искам да кажа, че
Направо се сащиса.
бе толкова красива, нали разбираш? Беше заедно с други
Захладня. Берлеан свърши телефонните си разговори.
те две блондинки и трите гледаха като излезли от филма
Отново погледна към мен, видя изражението на лицето ми
„Децата на царевицата"1. Като призраци. Както и да е, на
и разбра, че ще е най-добре да не се намесва.
блюдавах я цели три дни и най-после тя дойде сама, аз се
- И после?
приближих и я поздравих. Отначало изобщо не ми обърна
- Каза ми да паркирам в края на „Дък Рън Роуд". Да я взе
внимание. Искам да кажа, че ме погледна хладно, но аз на
ма от там в девет часа. Тъй че аз паркирах няколко минути
стръхнах целият. После си казах: „Какво толкова ще загу
преди девет на указаното място. Беше се стъмнило. Седях
бя?" Така че продължих да й говоря, носех си преносимия
си в колата. По шосето няма светлина, няма нищо. Чакам.
плейър и я попитах каква музика харесва, тя пък ми каза,
Става девет и петнайсет. Долавям шум и внезапно вратата
че не харесвала музика. Не й повярвах и й пуснах нещо от
на автомобила ми се отваря и някой ме издърпва навън.
„Блу Октоубър"2. Видях как лицето й се промени. Силата
Кен млъкна. По страните му отново се затъркаляха съл
на музиката, нали разбираш?
зи. Той ги избърса.
Той млъкна. Огледах се. Берлеан говореше по телефона.
- Някой ме удря право в устата. Избива ми два зъба - и
Набрах името „Кари Стюард" на мобилния си телефон и го
ми ги показа. - Измъкват ме от колата. Нямам представа
колко са на брой. Четирима, може би петима и всичките ме
