заради Скай. Ако искате, обадете се анонимно от уличен телефон, но трябва да съобщите за
изчезването й. Животът й може да зависи от това.
- Да, да, разбира се! Ще им се обадя. Тя ми е като дъщеря. Предупреждавах я да внимава,
но знаете какви са младите.
- В момента съм в Шотландия, но утре се връщам във Франция. Ще ви потърся, веднага
щом пристигна в Париж.
Той затвори, за да може Дарне да извести полицията, и се замисли какво може да означава
всичко това. Телефонът му отново иззвъня. Този път беше Jlecap.
- Слава Богу! Откога се мъча да ви намеря!
- Съжалявам, нямах връзка - каза Остин. - Какво е положението при ледника?
- Ледникът си е добре, но се случват някои странни неща.
- Какви например?
- Преди няколко дни пристигна катер с водолази Зачудих се дали не е екип на НАМПД, който
иска да довърши изследванията.
- Експедицията приключи - отговори Остин, - и доколкото знам, не са планирани други
дейности в района. Какво правят?
- Не е за вярване. Отводняват тунелите под ледника.
- Не казахте ли, че е невъзможно?
- Не сте ме разбрал правилно. Невъзможно беше да стане толкова бързо, че да спасим
хората в тунела. Вече няколко дни изпомпват вода и тунелът на обсерваторията е почти сух.
- Това решение на електрическата компания ли е?
- Шефовете ми намекнаха, че се прави под натиск от много високо ниво. Работата се
финансира от частна научна фондация.
- Доктор Льоблан участва ли?
- Отначало така си мислех. Колата му, Фифи, още е тук, затова предположих, че ще се върне.
Един от водолазите дойде в електроцентралата, показа ми пълномощно и хората му
окупираха контролната зала. Изглеждат много страшно, мистър Остин. Наблюдават ме на
всяка крачка. Страхувам се за живота си. Дори този разговор е огромен риск. Предупредиха ме
да не се меся.
- Информирахте ли шефа си?
- Да. Той каза да им сътруднича. Не зависело от него. Не знаех към кого да се обърна,
затова се обадих на вас.
- Можете ли да си тръгнете?
- Няма да е лесно. Пуснаха екипа ми в отпуск и сега само аз съм тук. Ще се опитам да спра
турбините. Може би тези отгоре ще ме вземат по-насериозно, когато мощностите спрат.
- Направете, каквото смятате за удачно, но не поемайте рискове.
- Ще бъда внимателен.
- Как се казва човекът, който е дошъл при вас?
- Фошар, Емил Фошар. Напомня ми на змия.
Емил Фошар!
- Дръжте се така, сякаш всичко е наред - каза Остин. - Утре ще бъда при вас.
- Много благодаря, мосю Остин. Как да разбера, че сте пристигнал? Предполагам, че няма
да звъннете на вратата.
- Не се притеснявайте, аз ще ви известя.
Затвориха и Остин се замисли над развоя на събитията. След това вдигна хотелския телефон и
се обади на Джо и семейство Траут, за да ги информира, че плановете са се променили. Когато
всички се събраха в стаята, им разказа за двата разговора.
- Мислиш ли, че Фошар са отвлекли Скай? - попита Дзавала.
- Много е възможно предвид интереса им към шлема.
- Щом са взели шлема, за какво им е тя? - обади се Гамей.
- Предположи.
Лицето на Гамей просветна.
- Схванах. Използват я като примамка да те вкарат в капана.
Остин кимна.
- Първият ми импулс беше да отида право в замъка.
След това обаче се сетих, че те точно това очакват Трябва да ги изненадаме и да се насочим
към Емил Той може да ни бъде полезен, пък и се безпокоя за Ле-сар. Струва ми се, че е в
опасност. А Скай ще държат жива, докато лапна въдицата.
- Кажи ние какво да правим? - попита Пол.
- Огледайте защитите около замъка. Вижте дали има начин да се проникне вътре. Но
внимавайте, мадам Фошар е много по-опасна от сина си. Той е агресивен социопат. А тя е
умна и коварна.
- Очарователно - рече Гамей, - нямам търпение да се запознаем.
Пожелаха си още веднъж лека нощ и се разотидоха по стаите. Остин звънна на номера от
визитката, която Мейхю му даде. Каза му, че им се налага да заминат възможно най-скоро, и
го помоли за помощ. Мейхю отговори, че на другата сутрин пътува за Лондон със служебния
самолет и ще се радва да ги закара.
Остин му благодари и обеща някой ден да му върне услугата. После легна да поспи няколко
часа. Лежеше по гръб и се опитваше да пропъди всички други мисли. Трябваше да се
концентрира върху непосредствената си задача - да спаси Скай. Не след дълго потъна в
неспокоен сън.
Самолетът излетя призори, но вместо към Лондон, се насочи направо към Париж. Остин успя
да убеди Мейхю да променят курса. Каза, че няма >време за подробности, но въпросът е на
живот и смърт.
Мейхю му зададе само един въпрос:
- Свързано ли е с нещата, които обсъждахме снощи?
- Възможно е да се окаже много тясно свър3ано.
- Тогава, надявам се, ще ме информирате разВоя на събитията, нали?
- Ще ви докладвам по същия начин, както На шефовете си в НАМПД.
Мейхю се усмихна и двамата си стиснах ръцете. Преди обяд кацнаха на летище „Шарл дьо
Г0л”. Двамата Траут потеглиха към замъка Фошар, Остин и Дзавала взеха чартърен полет до
старото алпийско селце близо до ледника.
По-рано Дзавала се беше свързал с приятелката си Дениз във френския парламент. След като
изтръгна от него обещание да се видят отново, тя им уреди катер, който да ги чака в селото.
