— Както вече отбелязах — мъдро кимна Крамиша, — не е редно да показваш личните си работи публично. — Тя насочи черните си очи към Стиви Рей. — Знам, че обичаш Висшата жрица и не искаш да проявиш неуважение, но мислех, че си по-добре възпитана.
Стиви Рей мигновено придоби разкаян вид.
Права си, Крамиша. Смятах, че това не е нещо кой знае колко важно. Рано или късно всеки щеше да го разбере. — Тя ми се усмихна и повдигна рамене. — Не можеш да скриеш, че имаш воин, положил клетва пред теб. — Стиви Рей се обърна към Афродита. — Извинявай. Не го казах в лош смисъл.
— Извинението ти не ме интересува. Аз не съм Зоуи. Не вярвам машинално на всичко, което казваш.
— Добре,
продължих: Стиви Рей, недей да криеш важни неща от
мен, макар да мислиш, че имаш основателна причина. — Погледнах в очите Ерик, който се беше обърнал към мен, — Ерик, имаме много по-голям проблем от този, че си ядосан, че те зарязах. — Чух, че Старк се изсмя и се завъртях към него. — И ти не си застрахован.
Старк вдигна ръце, сякаш се предаваше:
— Смея се, защото Ерик Велики беше поставен на място.
— Това е глупаво от твоя страна, защото усещаш, че цялата история с теб, Ерик и Хийт наранява чувствата ми.
Самонадеяната му усмивка помръкна.
— Дарий, навън всичко е заледено, но мислиш ли, че ще можеш да караш джипа до Дома на нощта? — попитах аз.
— Да — отвърна воинът.
Кой умее да язди? Мигновено се вдигнаха няколко ръце, сякаш бях гадна учителка и те се страхуваха да не си навлекат неприятности. Шоуни, ти и Ерин ще яздите коня, с който дойдохте тук. — Огледах другите хлапета, които бяха вдигнали ръце. — Джони Бий, ще яздите ли един кон с Крамиша?
— Да — отговори той, а Крамиша кимна и двамата свалиха ръцете си.
— Старк, ти може да яздиш с мен на Персефона — казах аз, без да го поглеждам. — Деймиън, Джак, Шанънкомптън, Венера и… — Втренчих се в чернокосата новачка, чието име не можех да си спомня.
— Софи — колебливо каза Стиви Рей, сякаш се страхуваше, че ще й откъсна главата.
— И Софи. Вие ще се качите при Дарий в джипа. — Погледнах Стиви Рей. — Сигурна ли си, че останалите червени новаци и Ерик ще стигнат благополучно до Дома на нощта?
— Щом това искаш да направя, ще го сторя — отвърна тя.
— Хубаво. Довършете закуската си и да се прибираме у Дома. — Станах и погледнах монахините. — Оценявам помощта ви повече, отколкото мога да го изразя с думи. Докато съм жива, бенедиктинските сестри ще имат Висша жрица приятелка в мое лице. — Обърнах се и тръгнах. Докато минавах покрай Старк, видях, че и той понечи да стане, но улови погледа ми и поклатих глава. Отивам да кажа довиждане на баба… сама.
Забелязах, че това го обиди, но Старк почтително ми отдаде чест и отговори:
— Както желаеш, милейди.
Без да обръщам внимание на тишината, която последва, аз излязох от трапезарията.
* * *
— Е,
— Не всички. На някои нараних чувствата, вместо да ги ядосам.
Баба се втренчи в мен и дълго ме гледа.
— Това не ти е присъщо. Сигурно си имала основателна причина да се държиш така нехарактерно за теб.
— Уплашена съм и съм объркана. Вчера се почувствах като Висша жрица, а днес отново съм обикновено хлапе. Имам проблеми с гаджетата и най-добрата ми приятелка крие разни неща от мен.
— Всичко това означава, че нито ти, нито Стиви Рей сте съвършени.
— Но как да разбера какво означава? Ами ако аз наистина съм повърхностна развратница, а Стиви Рей е станала лоша?
Единствено времето ще покаже дали погрешно си дала доверието си на Стиви Рей. И мисля, че трябва да престанеш да бъдеш толкова строга към себе си, защото те привлича повече от едно момче. Ти правиш добри преценки за връзките в живота си. От онова, което си ми разказвала, поведението на Ерик очевидно е властно и грубо. Много млади жени биха пренебрегнали това, защото той е
Хийт и Старк. Много висши жрици го правят. Или ще ре-шиш да се посветиш само на едно момче. Но, милинка, ти имаш толкова много години да решиш тези неща.
— Предполагам, че си права.
— Разбира се, че съм права. Аз съм стара и това означава, че мога да ти кажа, че те измъчва и нещо друго освен момчетата и Стиви Рей. Какво, пиленце?
— Имах спомен на Ая, бабо.
Тя си пое рязко дъх и това беше единственият знак за стъписването й.
— Калона беше ли в спомена?
— Да.
— Приятен ли беше, или неприятен?
— И двете. Започна ужасяващо, но докато се приближавах все повече до Ая, се промени. Тя го е обичала, бабо. Чувствам го.
Баба кимна и заговори бавно.