Изкушена полностью

— Да, а-вет-си а-ге-хут-са, има логика. Ая е била създадена да го обича.

— Това ме плаши и ме кара да чувствам, че губя контрол! — извиках аз.

— Тихо, дъще. Миналото влияе на всички ни, но имаме силата да не му позволим да ни диктува как ще постъпим.

— Дори на дълбоко душевно ниво?

— Особено на дълбоко душевно ниво. Запитай се откъде произлиза най-голямата ти дарба.

— От Никс.

— Богинята тялото ти ли надари, или душата?

— Душата ми, разбира се. Тялото ми е само черупка на

душата. — Изненадах се от твърдостта на гласа си и примигах. — Не трябва да забравям, че сега това е моята душа и да мисля за Ая като за спомен от миналото.

Баба се усмихна.

— Ето, знаех си, че отново ще намериш равновесието. Косато правиш грешки, независимо дали са от този живот, или от друг, учи се от тях… за да се превърнат във възможности.

He и ако грешката ми позволи на Калона да изпепели света — помислих си аз и едва не го казах, но в същия миг баба затвори очи. Изглеждаше толкова уморена, наранена и стара, че стомахът ми се сви и ми се догади.

Извинявай, че те затрупах с всичко това, бабо.

Тя отвори очи и погали ръката ми.

— Никога не съжалявай, че си ми казала истината, а-вет-си а-ге-хут-са.

Целунах я леко по челото, като внимавах да не докосна раните й.

— Обичам те, бабо.

— И аз те обичам, а-вет-си а-ге-хут-са. Нека богинята ти да е с теб, както и благословията на предците ни.

Ръката ми хвана дръжката на вратата, когато гласът й отекна между нас силен, уверен и мъдър като всякога.

— Придържай се към истината, а-вет-си а-ге-хут-са. Не забравяй, нашият народ винаги е знаел, че в думите, които казват истината, има голяма сила.

— Ще се постарая, бабо.

— Само това искам от теб, пиленце.

Пътуването до Дома на нощта беше бавно, странно и неловко.

Беше бавно, защото въпреки че Шоуни и аз насочвахме огъня да топли копитата на конете, докато яздехме в тръс по Двайсет и първа улица и завивахме наляво по „Утика“, пътят беше хлъзгав, заледен и труден.

Беше странно, защото всичко тънеше в мрак. Градът не изглеждаше нормално, когато няма електричество. Това може да прозвучи опростено, особено след като го мисли хлапе, което би трябвало да е едно от децата на мрака, но светът не е същият, когато няма светлина.

Беше и неловко, защото Шоуни и Ерин непрекъснато ме поглеждаха, сякаш ме мислеха за бомба, която всеки момент може да избухне. Джони Бий и Крамиша не ми говореха, а Старк, който седеше зад мен на моята изумителна кобила Персефона, дори не ме държеше за кръста.

А аз? Аз само исках да си отида у Дома.

Дарий караше джипа зад нас и сигурно му се струваше, че пълзи, въпреки че трите коня успяваха да поддържат равномерен тръс. Червените новаци, водени от Стиви Рей и Ерик, вървяха след джипа. С изключение на колата и копитата на конете нощта беше тиха, макар че от време на време някой клон се отчупваше под тежестта на леда или с ужасяващ трясък се разцепваше някое дърво.

Завихме наляво по „Утика“ и аз не се сдържах.

— Пак ли няма да ми говориш?

— Ще ти говоря отвърна Старк.

— Защо ми се струва, че в края на това изречение трябва да има „но“?

Той се поколеба и аз долових напрежението, което се излъчваше от него. Накрая Старк въздъхна дълбоко и рече:

— Не знам дали да ти се ядосвам, или да се извиня за бъркотията, която стана в трапезарията.

— Вината не беше твоя. Или поне по-голямата част.

— Да, знам, но Ерик те обиди.

Не се сетих какво да отговоря, затова яздихме мълчаливо известно време и после Старк се изкашля.

Ти се държа прекадено строго с всички.

— Трябваше да сложа край на заяждането и това изглеждаше най-бързият начин.

— Следващия път се опитай да кажеш нещо като: „Престанете да се заяждате!“ Знам ли. Може би само аз си мисля така, но ми се струва по-разумно, отколкото да ядосваш приятелите си.

Потиснах желанието си да му се озъбя и да кажа, че искам да го видя как той би се справил, и се замислих върху думите му. Старк може би беше прав. Не се чувствах удобно от факта, че се бях изрепчила на всички… особено след като група от онези „всички“ бяха мои приятели.

— Следващия път ще се опитам да се представя по-добре — обещах аз.

Старк не злорадстваше, нито се направи на много печен. Не се държеше и снизходително, а само сложи ръце на раменете ми.

— Това, че се вслушваш в съветите на другите, е едно от нещата, които най-много харесвам у теб.

Усетих, че се изчервявам от неочаквания комплимент.

— Благодаря. — Прокарах пръсти по студената мокра грива на Персефона и видях как ушите й потрепнаха в отговор.

Ти си добро момиче — изтананиках аз.

— Мислех, че вече си забелязала, че не съм момиче — са-монадеяно се ухили Старк.

Забелязах — засмях се аз и напрежението между нас се разсея. Близначките, Джони Бий и Крамиша ни погледнаха и предпазливо се усмихнаха.

— Е, всичко между нас наред ли е?