Изкушена полностью

Отметна одеялото, което служеше за врата на стаята на Стиви Рей, и закуца в тунела. Вече съм по-добре… по-силен… не ми е нужен бастун, за да вървя — помисли си Репхайм.

Мракът беше почти непрогледен. Навсякъде имаше фенери, въпреки че много от тях бяха угаснали. Репхайм ускори крачка. След като се нахранеше, щеше да напълни с газ фенерите и да ги запали. Той щеше дори да изпие пликчетата с кръв, които намери в единия хладилник, въпреки че кръвта не го привличаше особено много. Но тялото му се нуждаеше от течности, за да оздравее, така както на фенерите им трябва гориво, за да светят.

Борейки се с агонията, която му причиняваше всяко движение, Репхайм мина по завоя в тунела и най-после влезе в кухнята. Отвори първия хладилник и посегна да извади пликче с нарязана шунка, когато усети хладното острие на нож в гърба си.

— Направиш ли едно движение, което не ми харесва, пти-цечовеко, и ще прережа гръбначния ти мозък. Това ще те убие, нали?

Репхайм застана абсолютно неподвижно.

— Да, ще ме убие.

— И без това ми се вижда полумъртъв — обади се друг женски глас.

— Да, крилото му е прецакано. Струва ми се, че не може да ни направи нищо — отвърна мъжки глас.

Ножът не се отмести от гърба му,

— Другите ни подценяват и затова дойдохме тук. Ето защо ние няма да подценяваме никого. Разбра ли? — каза момичето, което държеше ножа.

— Да, съжалявам, Никол.

— Ясно.

— Е, птицечовеко, ето какво ще направим. Аз ще се дръпна назад, а ти ще се обърнеш… много бавно. И да не ти хрумват умни идеи. Ножът ми няма да бъде опрян в теб, но Къртис и Стар имат пистолети. Направиш ли едно погрешно движение, ще те застрелят.

Върхът на ножа се притисна до тялото на Репхайм и пусна капка кръв.

— Той мирише лошо! — възкликна мъжкият глас, който принадлежеше на Къртис. — Не става дори за ядене.

Никол не му обърна внимание.

— Разбра ли ме, птицечовеко?

— Да.

Ножът се отдалечи от гърба му и Репхайм чу шумолене от тътрене на крака.

— Обърни се.

Репхайм се подчини и се озова очи в очи е трима новака. Червеният полумесец на челата им ги определяше като част от групата на Червената. Той обаче веднага разбра, че макар да са червени, те са толкова различни от Стиви Рей, колкото луната от слънцето. Репхайм хвърли бегъл поглед на Къртис, огромен мъжки новак, и Стар, обикновено на вид светлокосо момиче, въпреки че те държаха пистолети, насочени към него, и съсредоточи вниманието си върху Никол. Тя очевидно беше водачката. Освен това Никол му бе пуснала кръв — нещо, което Репхайм никога нямаше да забрави.

Тя беше дребна новачка е дълги черни коси и тъмнокафяви очи. Репхайм се втренчи в очите й и преживя миг на пълен шок… Неферет беше там! В очите на новачката се спотайваше отличителният мрак и интелигентност, които той много пъти бе виждал в погледа на Тси Сгили. Прозрението го потресе толкова силно, че гарванът-демон не можа да откъсне поглед от нея и единствената му мисъл беше: Баща ми знае ли, че тя е постигнала способността да се проектира?

По дяволите! Той сякаш видя призрак — рече Къртис.

— Нали каза, че не познаваш гарвани-демони — с очебийно подозрителен тон попита Стар.

Никол примига и познатата сянка на Неферет изчезна. Репхайм се зачуди дали не си е въобразил присъствието й.

Не. Той не си въобразяваше разни неща. Неферет беше там, с новачката, макар и само за миг.

За пръв път през живота си виждам гарван-демон отговори Никол. — Да не би да искаш да кажеш, че съм лъж-киня?

Никол не повиши тон, но Репхайм, който беше свикнал да бъде в присъствието на могъщи, властни и опасни същества, усети, че новачката кипи от едва сдържана агресивност. Стар очевидно също разбра това и мигновено отстъпи назад.

— Не, не, не. Не исках да кажа нищо подобно. Само ми се стори странно, че той се уплаши, като те видя.

— Да, наистина беше странно — съгласи се Никол. — И може би трябва да го попитаме защо. Е, птицечовеко, какво правиш тук долу на наша територия?

Репхайм забеляза, че тя всъщност не му зададе въпроса, който загатна, че ще го попита.

— Репхайм — отговори той, като се помъчи да вложи сила в гласа си. — Името ми е Репхайм.

Тримата новаци отвориха широко очи, сякаш се изненадаха, че той има име.

— Той говори почти нормално — отбеляза Стар.

— Изобщо не е нормален и по-добре запомнете това озъби им се Никол. — Отговори на въпроса ми, Репхайм.

- Избягах в тунелите, след като ме рани воин от Дома на нощта — откровено отвърна той. Инстинктите, които му бяха служили добре през вековете, му подсказваха да не споменава за Стиви Рей, въпреки че това сигурно бяха лоши червени новаци, които тя покровителстваше, но се бяха отлъчили от стадото й и не я следваха.

— Тунелът оттук до манастира се срути рече Никол.

— Беше отворен, когато влязох.

Тя направи крачка към него и подуши въздуха.

— Миришеш на Стиви Рей.

Репхайм махна пренебрежително със здравата си ръка.