— Всички ще оздравеете — уверих аз ранените хлапета, казахме им довиждане и тръгнахме към изхода.
— Благодаря, Зоуи — извика Дру.
— Ти наистина си добра Висша жрица… макар че все още не си такава — подвикна Иън от стаята си.
Не бях сигурна дали непохватният му комплимент изисква благодарност, или не и докато стоях на прага на лечебницата, гледах хлапетата и си мислех, че макар да се бяха сражавали с гарваните-демони и станали свидетели на убийството на преподавател, изглеждаха нормално.
И после ме осени прозрението. Те изглеждаха нормално. Само преди един ден почти всички в училището, без моята група, Ленобия, Дракона и Анастасия, бяха попаднали под харизматичната магия на Калона и Неферет и съвсем не се държаха нормално.
Върнах се в коридора на лечебницата.
— Искам да ви попитам нещо. Може да прозвучи странно, но ми трябват откровени отговори дори да са неудобни.
Дрю се усмихна на някого зад мен и аз разбрах къде стои най-добрата ми приятелка.
— Питай ме каквото искаш, Зи. Харесвам всичките приятели на Стиви Рей.
— Благодаря, Дрю — отвърнах аз и едва се сдържах да не завъртя очи. — Въпросът е към всички. Мислехте ли, че нещо не е наред с гарваните-демони и дори с Калона и Неферет, преди да нападнат професор Анастасия?
Не се учудих, когато Дрю отговори пръв.
— Нямах доверие на крилатия, но не знаех защо. Той повдигна рамене. Може би защото имаше крила. Това бе много странно.
— Аз го смятах за готин, но синовете му, птицечовеците, бяха супер отвратителни — обади се Хана Ханиигър.
Да, гарваните-демони бяха ужасни, но Калона беше стар и не можех да проумея защо много момичета новаци си падаха по него — каза Ред. — И Джордж Клуни е готин, но е твърде стар и не бих искала да бъда с него. Затова не разбирах защо всички бяха влюбени в Калона.
А вие, останалите? — попитах аз.
— Както ти каза, Калона изскочи от земята. Това беше много странно. — Дейно млъкна, погледна Афродита, после мен и продължи. — Пък и от известно време някои от нас знаеха, че Неферет не е такава, каквато изглежда.
Да, ти го знаеше, но не направи нищо. — В гласа на Афродита нямаше омраза или гняв. Тя само отбеляза факт, макар и ужасяващ.
Дейно вдигна брадичка.
— Направих нещо. — Тя посочи бинтованата си ръка. — Само че беше късно.
— За мен нищо не беше наред, откакто убиха професор Нолън — заяви Иън. — Мислех същото и за Калона, и за гарваните-демони.
— Аз го видях какво прави с приятелите ми — извика Ти Джей от последната стая в коридора. — Те бяха като зомбита и вярваха на всяка негова дума. Опитах се да ги вразумя и ги попитах как може да бъдем сигурни, че Калона наистина е Еребус, дошъл на земята, но те се ядосваха или ми се смееха. Не го харесах от самото начало. И проклетите птици бяха зли. Не ми е ясно как никой не го разбра.
— И на мен, но ще открием защо стана така — казах аз. — Сега не се тревожете за това. Калона, Неферет и гарваните-демони ги няма. Оздравявайте бързо.
— Добре! — извикаха те. Гласовете им прозвучаха много по-бодро и силно, отколкото когато ги видях, щом дойдох.
Бях останала без сили от използването на природните стихии и се зарадвах, когато Старк ме хвана за лакътя и ме подкрепи, докато излизахме от сградата. Не беше за вярване, но градушката и дъждът бяха спрели. Облаците, които от няколко дни бяха забулили небето, се бяха разкъсали и през пролуките се виждаха звезди. Погледът ми се спря в средата на училищния двор. Огънят бе изгорил погребалната клада на Анастасия и тлееше, макар че Дракона все още стоеше на колене пред нея. Ленобия беше до него, сложила ръка на рамото му. Кръгът, образуван от червените новаци, Ерик, Хийт и Джак, се простираше широко около жаравата. Те стояха мълчаливо и засвидетелстваха уважението си към Дракона и любимата му.
Направих знак на моята група да ме последва малко по-нататък в сенките и всички се събрахме близо един до Друг.
— Трябва да поговорим, но насаме. Стиви Рей, можеш ли да помолиш някой друг да намери стаи за твоите хлапета?
— Разбира се. Крамиша е толкова организирана, че е почти като Министерство на отбраната. Освен това тя беше в шести курс, когато умря и стана нежива. Крамиша знае всичко за това място.
— Добре. Възложи й задачата — рекох аз и се обърнах към Дарий. — Трябва да се отървем от труповете на гарваните-демони… веднага. Ако ни провърви, бурята най-после ще премине и това означава, че човеците ще се размърдат, щом се съмне. Те не трябва да намират съществата.
— Ще се погрижа за това — отговори той, — Ще накарам момчетата червени новаци да ми помогнат.
— Какво ще направите с труповете? — попита Стиви Рей.
— Ще ги изгорим — отвърна Шоуни и ме погледна. Ако Зоуи е съгласна.
— Идеално — отговорих аз. — Само не ги изгаряйте близо до погребалната клада на Анастасия. Дракона няма да го понесе.
Изгорете ги до източната стена, там където противният им баща изскочи от земята. — Афродита отмести поглед към Шоуни. — Можеш ли да запалиш стария дъб, който се разцепи, когато Калона избяга?
— Мога да запаля всичко отвърна Шоуни.
