— Смърдя на леглото, в което спах. — Той наклони глава на една страна, сякаш беше озадачен от думите й. — Казваш, че мириша на Стиви Рей. Тя не е ли Червената, вашата Висша жрица?
— Стиви Рей е червен вампир, но не е наша Висша жрица!
— изръмжа Никол и очите й блеснаха в червено.
— Не е ваша Висша жрица? притисна ги Репхайм. — Но срещу баща ми и неговата кралица се изправи един червен вампир-жрица на име Стиви Рей заедно с група новаци. Тя имаше вашите белези. Не е ли вашата Висша жрица?
В битката ли те раниха? — попита Никол, без да отговори на въпроса му.
— Да.
— Какво се случи? Къде е Неферет?
— Замина. — Репхайм не можа да скрие горчивината в гласа си. — Тя избяга с баща ми и онези от братята ми, които останаха живи.
— Къде отидоха? — попита Къртис.
— Ако знаех, нямаше да се крия под земята като страхливец, а щях да бъда при баща си, където ми е мястото.
— Репхайм. — Никол се вгледа в него дълго и изпитателно.
— Чувала съм това име.
Гарванът-демон не каза нищо. Знаеше, че е по-добре тя сама да разбере кой е, без да се хвали с произхода си.
Очите й се отвориха широко и Репхайм разбра, че си е спомнила къде е чувала името му.
— Тя каза, че ти си любимецът на Калона… най-могъщият му син.
Да, вярно е. За коя „тя“ говориш?
Никол отново не обърна внимание на въпроса му.
— С какво беше закрита вратата на стаята, в която спа?
С карирано одеяло.
— Това е стаята на Стиви Рей — рече Стар. — Затова мирише на нея.
Никол се държеше така, сякаш Стар не беше казала нищо.
— Калона е заминал без теб, въпреки че ти си любимецът му.
Да — гневно изсъска Репхайм.
— Знаете ли, това означава, че те ще се върнат — обърна се Никол към Къртис и Стар. — Този птицечовек е любимецът на Калона. Няма начин да го остави тук завинаги. А ние сме нейните любимци. Той ще се върне за него, а тя за нас.
— За Червената ли говориш?
С мълниеносно движение Никол застана до Репхайм, вкопчи ръце в изранените му рамене, повдигна го и го притисна към стената на тунела. Очите й пламнаха в червено. Дъхът й вонеше противно.
— Разбери веднъж завинаги, птицечовеко. Стиви Рей или Червената, както ти я наричаш, не е наша Висша жрица. Тя не ни е водач и не е една от нас. Стиви Рей е близка със Зоуи и нейната група и това не ни харесва. Ние нямаме Висша жрица. Имаме кралица и тя се казва Неферет. Защо си се вманиачил по Стиви Рей?
Репхайм почувства силна болка. Счупеното му крило агонизираше с нажежена до бяло горещина. Искаше отново да бъде здрав и да унищожи червената новачка с едно разрязване на човката си.
Ала не беше здрав, а немощен, ранен и изоставен.
— Баща ми искаше да я залови. Каза, че тя е опасна. Неферет й нямаше доверие. Не съм вманиачен, а следвам волята на баща си.
— Да видим дали казваш истината — рече Никол, стисна го здраво като в менгеме, затвори очи и наведе глава.
Репхайм усети, че дланите й се загряват. Топлината премина в него, проследи кръвообращението му, запулсира с лудешките удари на сърцето му и се разпространи из цялото му тяло.
Никол потрепери, а после отвори очи и вдигна глава. Усмивката й беше лукава. Тя продължи да държи Репхайм притиснат до стената още една дълга минута и след това го пусна. Той се строполи на пода. Никол го погледна и заяви:
— Тя те е спасила.
— Какво? — извика Къртис.
— Стиви Рей го е спасила? — изуми се Стар.
Никол и Репхайм се държаха така, сякаш не ги чуха.
— Да — отвърна Репхайм и се помъчи да нормализира дишането си, за да не припадне. Той не добави нищо повече, само се опита да проумее какво се беше случило, докато се задъхваше от пулсиращата болка в крилото. Червената новачка му направи нещо, когато го докосна… нещо, което й позволи да надникне в съзнанието му, а може би дори в душата му. От друга страна, Репхайм знаеше, че той не е като другите същества, които тя бе докосвала. Мислите му бяха трудно достъпни, ако не й невъзможни да ги прочете, независимо от дарбата й.
— Защо го е направила Стиви Рей? — попита Никол.
— Нали видя мислите ми. Знаеш, че нямам представа защо го е направила.
— Вярно — бавно отговори тя, — но също така усетих, че ти не изпитваш лоши чувства към нея. Какво ще кажеш за това?
— Не съм сигурен какво имаш предвид. Лоши чувства? За мен това няма логика.
Никол се изсмя подигравателно.
— Няма логика… сякаш в теб има някаква логика? Съзнанието ти е най-странното нещо, в което съм прониквала. Е, птицечовеко, твърдиш, че все още правиш каквото ти каже баща ти, така ли? Това би означавало, че най-малкото искаш да я плениш… или може би да я убиеш.
Баща ми не иска Червената да бъде убита. Той искаше да му я доведат невредима, за да я изследва и може би да използва силите й.
— Аха. Но проблемът е, че когато надникнах в птичия ти мозък, не намерих нищо, което говореше, че я преследваш.
Защо да я преследвам сега? Тя не е тук.
Никол поклати глава.
Не. Странното е, че ако
— В думите ти няма логика.
Тя се втренчи в него.
— Виж, трябва да знам дали си с нас, или не.
— С вас?
