— Да, с нас. Ние смятаме да убием Стиви Рей. — Никол го каза съвсем прозаично, придвижи се със свръхестествената си сила до него и го сграбчи в желязната си хватка. Бицепсът му мигновено се загря, докато тя проучваше мислите му. — Е, какво избираш? С нас ли си, или не?
Той знаеше, че трябва да отговори. Никол не можеше да прочете всичките му мисли, но очевидно притежаваше способността да открива неща, които Репхайм предпочиташе да запази в тайна. Той бързо взе решение, погледна алените очи на новачката и искрено заяви:
— Аз съм син на баща си.
Тя се вгледа в него. Ръката й изгаряше плътта на рамото му и очите й блестяха в червено. И сетне пак му се усмихна лукаво.
— Добър отговор, птицечовеко, защото това видях и в главата ти. Ти определено си син на баща си. Никол го пусна. — Добре дошъл в моя отбор и не се тревожи. След като баща ти не е тук, едва ли го е грижа дали ще хванеш Стиви Рей жива или мъртва.
— Пък и мъртва е по-лесно — обади се Къртис.
— Определено — съгласи се Стар.
Никол се засмя. Смехът й прозвуча толкова много като този на Неферет, че перушината на Репхайм настръхна.
— Хийт, какво правиш тук?
Той се хвана за гърдите, сякаш го бяха простреляли, и се престори, че се задушава.
— Твоята студенина ме убива, мила.
— Глупчо. Ако нещо те убива, това е пълната ти липса на трезв разум. Какво правиш тук? Мислех, че си навън и изгаряш гарваните-демони заедно с Дарий и Шоуни.
— Щях да отида с тях, защото те определено се нуждаят от свръхчовешката ми сила, за да им помогна. — Хийт бързо повдигна вежди няколко пъти и седна на пейката до мен. — Но Старк ме намери и каза, че ти се нуждаеш от мен… и ето ме тук.
— Старк греши. Трябва да се върнеш и да помогнеш на Дарий.
— Не изглеждаш добре, Зи със сериозен тон отбеляза той.
Въздъхнах.
— Напоследък ми се струпаха много неща… всъщност на всички.
— Силите ти се изчерпиха, когато помогна на ранените хлапета.
— Да, но ще се оправя. Нужен ми е сън, това е всичко.
Хийт ме наблюдава известно време, без да каже нищо, а сетне протегна ръка към мен. Реагирах машинално и преплетох пръсти с неговите.
— Зи, усилено се опитвам да не полудея от мисълта, че ти имаш специална връзка със Старк… нещо, което нямаш с мен.
— Той е воин. Може да имам такава връзка само с вампир. — Произнесох думите като извинение и наистина съжалявах, че продължавам да наранявам чувствата на момчето, което обичах още от началното училище.
— Да, чух за това. Мъча се да се примиря със Старк, но за мен става двойно по-трудно, когато ти ме отблъскваш.
Не можех да кажа нищо, защото знаех точно за какво говори Хийт. Затова Старк го беше изпратил при мен. Хийт искаше да пия кръв от него. При самата мисъл за това устата ми се напълни със слюнка и дишането ми се учести.
— Знам, че го искаш — прошепна той.
Не можех да го погледна в очите и се втренчих в преплетените ни пръсти. На оскъдната светлина в опустялата столова татуировките на дланите ми почти не се виждаха и ръцете ни изглеждаха съвсем обикновени… както преди много години. Стомахът ми се сви.
— Знаеш, че искам да го направиш.
Най-после вдигнах глава.
— Знам, но не мога, Хийт.
Очаквах, че той ще избухне и ще се ядоса, но не го направи. Прегърби се и поклати глава.
— Защо не ми позволиш да ти помогна по единствения начин, по който мога?
Поех си дълбоко дъх и му казах истината.
— Защото в момента няма да се справя със сексуалната част.
Хийт примига изненадано.
— Това ли е единствената причина?
— Сексът е сериозна причина.
— Е, да. Не че го знам от личен опит, но разбирам какво искаш да кажеш.
Усетих, че лицето ми пламна. Хийт все още беше девствен? А бях сигурна, че след като бях Белязана и напуснах човешкия си живот, отивайки в Дома на нощта, бившата ми най-добра приятелка го е свалила. Всъщност
— Ами Кайла? Мислех, че вие двамата сте станали гаджета, след като аз заминах.
Той се изсмя мрачно.
— Искаше й се. Не. Не съм бил с Кайла. За мен съществува само едно момиче. — Мрачното му изражение изчезна и Хийт ми се усмихна. И макар че ти си важна Висша жрица и всъщност вече не си момиче, за мен си оставаш моето момиче.
Отново не знаех какво да кажа. Винаги бях мислила, че когато правя секс за пръв път, това ще бъде с Хийт, но после страхотно обърках нещата и загубих девствеността си с Лорън Блейк. Смятам, че това беше най-голямата грешка в живота ми. Още ми се гади и се чувствам виновна.
— Хей, престани да мислиш за Блейк. Не можеш да промениш случилото се с него, затова нека го забравим.
— Сега пък мислите ми ли четеш?
— Винаги съм знаел какво се върти в главата ти, Зи. — Усмивката му помръкна. — Е, предполагам, че напоследък не го правя много успешно.
Съжалявам за всичко това, Хийт. Не ми е приятно, че те наранява.
