Изкушена полностью

— Извърших ужасни неща. И продължавам да ги върша. Изхвърлянето ме промени. Станах безчувствен. Търсих ли, търсих, век след век, опитвайки се да открия нещо или някого, който да запълни кървящата рана, която Никс остави в душата и сърцето ми. И когато я намерих, не знаех, че тя не е реална, а е само илюзия, създадена да ме вкара в клопка. С готовност се хвърлих в обятията й. Знаеш ли, че когато започна да променя формата си и да се превръща в пръст, от която беше направена, тя се разплака?

Потреперих. Знаех за какво говори Калона. Бях го преживяла заедно с Ая.

— Да — промълвих аз. — Спомням си.

Очите му се разшириха от учудване.

— Спомняш си? Имаш спомените на Ая?

Не исках да признавам какъв е мащабът на паметта ми на Ая, но знаех, че не мога да го излъжа, затова избрах малка част от истината и му я казах с кратки, стегнати думи.

— Само един. Спомням си, че ти постепенно изчезваше и Ая плачеше.

— Радвам се, че не помниш друго, защото духът й остана с мен, заровен там в мрака дълго време. Не можех да я докосна, но усещах присъствието й. Мисля, че това е единственото, което запази разсъдъка ми.

Потреперих и видях, че той понечи да вдигне ръце, сякаш искаше да изтласка спомена. Калона дълго мълча. Реших, че той е приключил с разказа за миналото си, и се опитах да превъзмогна шока и недоумението в съзнанието ми да намеря въпрос, който да му задам, когато Калона отново заговори.

— И после Ая изчезна и аз започнах да викам. Изрекох потребността си да бъда свободен в света и светът най-после ме чу.

— Неферет те чу.

— И ти ме чу, но само Тси Сгили отвърна на зова ми.

Поклатих глава.

Ти не си ме призовал в Дома на нощта. Никс ме Беляза. Затова съм там.

— Така ли? Трябва да говоря само истината или сънят ни ще изчезне, затова няма да се опитвам да те убеждавам, като се преструвам, че знам повече, отколкото в действителност. Ще кажа само онова, в което вярвам и съм сигурен, че и ти си ме чула. Или поне онази част от теб, която някога е била Ая, е чула и познала гласа ми. — Той се поколеба и сетне добави: — Вероятно ръката на Никс е насочвала превъплъщението ти и богинята те е изпратила…

— Не! — Не можех да го слушам повече. Сърцето ми биеше толкова силно, че имах чувството, че ще изхвръкне от гърдите ми. — Никс не ме е изпратила при теб, нито съм Ая! Няма значение, че имам някакви хаотични нейни спомени. В този живот аз съм реално момиче със свободна воля и собствено съзнание!

Изражението му отново се промени. Погледът му омекна и той ми се усмихна нежно.

— Знам, Зоуи, затова водя борба с чувствата си към теб. Събудих се от земята и исках девойката, която ме затвори там, да намери момиче със свободна воля, за да се бори с мен.

— Защо го правиш? Защо говориш така? Ти всъщност не си такъв! — извиках аз и се опитах да прогоня приятното усещане, което думите му ме накараха да изпитам.

Случи се, когато ти се хвърли от покрива. Видях се да пропадам отново и в това видение сърцето ми беше разбито. Няма да го понеса. Заклех се пред себе си, че ако съумея да те привлека към мен още веднъж, ще ти покажа истината.

Ако това е истината, тогава трябва да знаеш, че ти си станал злото, срещу което по-рано си се борил.

Калона отмести поглед от мен, но не и преди да забележа срам в очите му.

— Да, знам.

— Аз избрах друг път. Не мога да обичам злото. И това е истината — заявих аз.

Той мигновено насочи очи към мен.

— Ами ако реша да се откажа от злото? Какво ще стане тогава?

Въпросите му ме завариха абсолютно неподготвена, затова изтърсих първото, което ми дойде на ума.

— Не можеш да се откажеш от злото, докато си с Неферет.

— Ами ако съм зъл само когато съм с Неферет? Ако бъда с теб, може пък да избера доброто?

— Невъзможно — отвърнах аз и поклатих глава.

Защо твърдиш, че е невъзможно? Вече се е случвало. Знам, защото ти стана причина някой друг да избере доброто. Воинът, свързан с теб, е доказателството.

— Не. Този твой вариант не е реален. Ти не си Старк, а низвергнат безсмъртен, любовник на Неферет. Изнасилвал си жени… превръщал си хора в твои роби… убивал си. Синовете ти едва не убиха баба ми. Единият уби професор Анастасия! — Вкопчих се във всичките му отрицателни страни и го нападнах с тях. Новаците и преподавателите в Дома на нощта започнаха да се съмняват в Никс заради теб. И все още се държат погрешно. Независимо че имат право на избор, те са изпълнени със страх, омраза и завист също както ти към Никс! — Държах се така, сякаш не стоях пред него и не му крещях.

— Ти спаси Старк. Не можеш ли да спасиш и мен? — попита той.

— Не! — извиках аз и седнах в леглото.

— Зи, всичко е наред. Аз съм тук. — Хийт потърка сънените си очи с едната си ръка, а с другата погали гърба ми.

— О, Боже възкликнах аз и въздъхнах дълбоко, потрепервайки.

— Какво има? Лош сън?

— Да. Странен лош сън. — Погледнах към другото легло. Стиви Рей не беше помръднала. Нала се беше свила до раменете й и кихна. — Предателка! заявих на котката и се помъчих да се успокоя.