Изкушена полностью

— Тогава заспивай отново. Най-после успях да свикна с промяната на дните в нощи и искам да продължа да практикувам. Хийт протегна ръце към мен.

— Добре. Извинявай. — Легнах и се свих в ембрионална поза.

— Заспивай — повтори той и се прозя. — Всичко е наред.

Дълго лежах будна и отчаяно ми се искаше думите му да

са истина.

Щом се събудихме по здрач, аз не исках да мисля за Калона и съня, затова се нахвърлих върху Хийт.

— Е, време е да се обадим на майка ти и татко ти, за да ти кажат да се прибираш у дома.

— Добре ли си, Зи? — попита Стиви Рей, докато бършеше с хавлия косата си. Двете бяхме натъпкали багажа в ученическата ми чанта, докато Хийт се къпеше, а после се редувахме под душа. Въпросът й ме накара да осъзная, че през цялото време мънкам едносрични отговори на всичко, което тя или Хийт ме попитат.

— Да, добре съм, но Хийт ще ми липсва, това е всичко излъгах аз. Всъщност не беше лъжа, защото Хийт наистина щеше да ми липсва, докато бяхме в Италия, но не заради това нямах желание да говоря.

Причината беше Калона. Страхувах се, че ако говоря твърде много, ще избръщолевя за съня си и ще разкажа на Стиви Рей всичко, а не исках да го правя пред Хийт. Имаше и още нещо. Не исках да казвам на никого за новия вариант на Калона, който бях видяла.

Не желаех да ги чуя да ми казват, че всичко е лъжа и измама.

Хийт ме прегърна и аз подскочих.

— Колко мило, Зи — отбеляза той, без да има представа за ужасяващата илюзия, която ставаше в главата ми. — Но няма да се наложи да ти липсвам, защото имам хубаво предчувствие за телефонния разговор.

Поклатих глава.

— Няма начин майка ти да ти позволи да дойдеш с мен в Италия.

— Може би не с теб, а с училището ти. Това е друго нещо.

Преди да успея да кажа нещо, той набра номера и разговорът започна.

— Здравей, мамо, аз съм… Да, добре съм… Да, още съм със Зоуи… — Хийт замълча, погледна ме и рече: — Мама ти изпраща поздрави.

— И ти я поздрави от мен — отговорих аз и сетне прошепнах: — Говори по същество!

Той кимна.

— Хей, мамо, като стана дума за Зоуи, тя и няколко хлапета от Дома на нощта ще ходят в Италия, във Венеция, по-точно на остров край Венеция, Сан Клементе. Там се събира Висшия съвет на вампирите. Искам да питам дали може да отида с тях.

Чух, че майка му повиши тон, и сдържах усмивката си. Знаех си, че тя ще се ядоса.

Разбира се, не знаех какъв коз крие Хийт в ръкава си.

— Чакай, мамо. Не е нищо особено. Това е като пътуването, на което исках да отида с учителя по испански миналото лято, но не можах, защото започнаха тренировките по футбол. Спомняш ли си? — Хийт кимна на онова, което майка му каза. — Да, екскурзията е организирана от училището. Ще отсъстваме осем дни, също като пътуването до Испания. Сигурно ще използвам испанския си, защото с италианския са нещо като братовчеди. — Той се заслуша и пак кимна. — Да, добре, страхотно. — Хийт запуши с ръка слушалката и прошепна: — Тя каза, че трябва да питам татко.

След това от другия край на линията се чу по-плътен глас.

— Здравей, татко. Да, добре съм. — Хийт изчака малко, докато баща му говореше, и сетне продължи: — Да, това е положението. Училищна екскурзия. Ще си пиша домашните по интернет. — Той се усмихна в отговор на онова, което говореше баща му. Наистина ли? Отлагат училището още една седмица заради прекъсвания на електричеството в кварталите? — Хийт бързо повдигна вежди няколко пъти. — Тогава пътуването е в свръх удобен момент. И тъй като ще летим с частния самолет на Дома на нощта и ще отседнем на острова на вампирите, пътешествието няма да ми струва нищо.

Изскърцах със зъби. Не можех да повярвам, че Хийт обработи родителите си толкова лесно. Разбира се, въпреки че бяха мили хора и много добри родители, Нанси и Стив Лък нямаха абсолютно никаква представа за тийнейджърските неща. Сериозно. Хийт пиеше алкохол от години, а те още не бяха забелязали, дори когато той се връщаше вкъщи и миришеше на повръщано и бира. Гнус.

— Страхотно, татко! Много ти благодаря.

Повишеното му настроение ме накара да примигам и отново да се съсредоточа върху Хийт, а не върху умствения ми брътвеж.

— Да, ще ви се обаждам всеки ден… А, да, за малко да забравя. Докато Зи и останалите хлапета приготвят багажа си, аз ще отскоча до вкъщи да си взема паспорта и дрехи. Кажи на мама, че трябва да носим само една ученическа чанта, затова да не се престарава с багажа. Добре, ще се видим след малко. Чао!

Хийт затвори, като се хилеше, сякаш отново беше в началното училище и му бяха дали допълнителна чаша шоколадово мляко на закуска.

Направи го много умело — похвали го Стиви Рей.

— Бях забравила за пътуването до Испания — отбелязах аз.

— Но аз не. Е, изглежда, трябва бързо да си отида вкъщи и да си взема паспорта и нещата. Ще се видим на летището. Не заминавай без мен! — Хийт ме целуна, грабна палтото си и изскочи от стаята, сякаш искаше да избяга, преди да му кажа, че няма да дойде в Италия въпреки разрешението на родителите му, които нямаха представа какво става със сина им.