- Къде е той? - Гласът й беше висок и задъхан, като на малко момиченце. Винаги звучеше по този начин.
Преди да успея да кажа нещо, лекарят излезе от двукрилите врати в края на коридора. Кати го погледна. Цялата кръв се оттече от лицето й.
Изправих се и се приближих, за да застана до нея. Взираше се в приближаващия лекар, сякаш бе някакво чудовище от най-ужасяващия й кошмар. Вероятно бе по-вярно, отколкото ми се искаше.
- Вие ли сте г-жа Зербовски? - попита лекарят.
Тя кимна. Ръцете й, на местата, където стискаха чантата, бяха на петна и трепереха от напрежение.
- Съпругът ви е стабилизиран. Нещата изглеждат добре. Ще се оправи.
Все пак щеше да има Коледа.
Кати изпусна лека въздишка и краката й се подкосиха. Подхванах я и останах край нея, за да я подкрепя. Надали имаше и 40 килограма.
-Тук имаме кресло, ако можете да. - Лекарят ме изгледа и сви рамене.
Вдигнах Кати Зербовски на ръце, възстанових равновесието си и казах:
- Водете.
Оставих Кати край леглото на съпруга й. Ръката му беше стиснала нейната, сякаш знаеше, че тя е там. Може и така да беше. Люсил, съпругата на Долф, остана, за да държи нейната ръка за всеки случай. Докато се взирах в бледото лице на Зербовски, се молех да няма „за всеки случай“.
Исках да почакам, докато той се събуди, но лекарят ми каза, че вероятно ще стане чак утре. Не можех да изкарам толкова дълго без сън. Новите ми шевове изкривяваха прогорения белег с формата на кръст на лявата ми ръка. Следите от ноктите се извиваха на една страна и пропускаха за малко белязаната тъкан върху извивката на ръката ми.
Носенето на Кати беше скъсало част от шевовете и кървях през превръзката. Лекарят, който беше оперирал Зербовски, лично ги заши. Дълго време се взира в белезите.
Ръката ме болеше и бе бинтована от китката до лакътя. Но всички бяхме живи. Ура.
Таксито ме хвърли пред жилището ми в нещо, което би минало за приличен час. Открихме Луи дрогиран и завързан в мазето. Елвира беше признала, че е взела кожите на върколак, леопардлак и се е пробвала с нагата. Джейсън не беше в къщата. Отрече въобще да го е виждала. За какво и е друга върколашка кожа? Заяви, че кожата на плъхолака била за нея. Когато я попитаха за кого е щяла да бъде змийската кожа, отново отговори, че е била за нея. Имаше най-малкото още един замесен и тя не желаеше да го предаде.
Беше вещица и бе използвала магия, за да убива. Това означаваше автоматична смъртна присъда. Веднъж осъдена, присъдата щеше да се изпълни в рамките на четиридесет и осем часа. Без обжалване. Без помилване. Смърт. Адвокатите се опитваха да я накарат да признае за другите изчезвания. Ако признаеше, можеше и да смекчат присъдата й. Можеше. Вещица убийца. Не вярвах, че ще стане, но кой знае, можеше и да го направят.
Ричард ме чакаше пред вратата на апартамента. Не очаквах да го видя, нали беше пълнолуние и прочее. Бях оставила съобщение на телефонния му секретар, че сме открили Луи и че е добре.
Полицията се опитваше да не раздуха нещата и да опази тайната му самоличност. Надявах се, че ще успеят. Но поне беше жив. Ветеринарната служба бе прибрала кучето.
- Получих съобщението ти - каза той. - Благодаря ти, че спаси
Луи.
Поставих ключа в ключалката.
- Пак заповядай.
- Все още не сме открили Джейсън. Наистина ли смяташ, че са го отвлекли вещици?
Отворих вратата. Той ме последва и я затвори след нас.
-Не знам. Това притеснява и мен. Ако Елвира беше отвлякла Джейсън, той трябваше да се намира в къщата - щом махнахме кожата на вълка, се оказа, че е жена, която не познавах.
Влязох в спалнята, сякаш бях сама. Ричард ме последва. Чувствах се лека и далечна, и малко нереална.
Бяха отрязали ръкавите на якето и пуловера ми. Бях се опитала да спася якето, но предполагам, че така или иначе е било съсипано. Освен това бяха срязали и ножницата на лявата ми ръка. Тя и ножът бяха прибрани в джоба на якето ми. Защо в кабинетите за спешна помощ винаги режат всичко наред?
Той застана зад мен, без да ме докосва, с ръце, увиснали над раменете ми.
- Не ми каза, че си ранена.
Телефонът иззвъня. Вдигнах го, без да се замисля.
- Анита Блейк? - Гласът беше мъжки.
-Да.
-Обажда се Уилямс, биологът от природния център „Одюбон“. Прегледах част от видеокасетите си с бухали, които записвам нощем. На една от тях има нещо, за което бих се заклел, че е хиена. Казах на полицията, но те, изглежда, не схващат важността. Разбирате ли какво може да означава наличието на звуци от хиена?
- Хиена превръщач - отвърнах аз.
- Да, и аз си помислих същото.
Никой не му бе казал, че убиецът вероятно е върколак. Но един от липсващите превръщачи беше хиена. Може би Елвира наистина не знаеше какво се е случило с всички липсващи ликантропи.
- Не каза ли, че си съобщил на полицията?
- Да, съобщих.
- На кого?
- Обадих се в кабинета на шериф Тайтъс. - С кого разговаря?
- С Айкенсен.
- Знаеш ли дали той е предал на Тайтъс?
- Не но защо да не го направи?
Защо, наистина.
- Има някой на вратата. Може ли да изчакаш за минута?
- Не мисля, че.
- Веднага се връщам.
