Другият беше леопард. Черен леопард, който засрамваше всяко коте за Хелоуин. Беше притиснал Зербовски в един ъгъл. Гладкият му космат гръб стигаше до кръста му. Огромен като адска котка. Исусе.
Защо не бяха стреляли? Полицията имаше право да използва оръжие при самозащита.
- Ти Луи Фейн ли си или Джейсън? - попита Долф.
Осъзнах, че пита превръщачите. Не му бях казала какъв вид е Луи, а Джейсън беше вълк. Вълкът можеше и да е Джейсън. Макар че нямах идея защо би помагал на Елвира. Може би не ми трябваше да зная.
Изправих се и излязох иззад ъгъла. Може би движението беше твърде рязко. Може би котката тъкмо бе изгубила търпение. Леопардът се хвърли към Зербовски. Пистолетът му изгърмя.
Вълкът се обърна към мен. Всичко тръгна на забавен каданс. Имах цяла вечност да се прицеля и да стрелям. Всеки пистолет в стаята изгърмя. Вълкът се строполи с куршум в мозъка от моето оръжие. Не бях си-гурна кой още го улучи.
Писъците на Зербовски изпълниха отекващата тишина. Леопардът беше върху него и го разкъсваше.
Долф стреля още веднъж, след това захвърли пистолета на земята и се метна напред. Сграбчи котката и тя се обърна към него, замахвайки с остри като кинжали нокти. Той изкрещя, но не отстъпи.
- Долф, дръпни се и ще го закова.
Той се опита да се отмести, но котката се метна върху него и двамата се озоваха на пода. Пристъпих напред с протегнато оръжие. Двамата представляваха търкаляща се маса. Ако улучех Долф, той щеше да е точно толкова мъртъв, колкото се канеше да го направи и леопардът.
Коленичих край тях и заврях оръжието в мекото космато тяло. Ноктите прорязаха ръката ми, но натиснах спусъка два пъти. Нещото се отпусна, потрепери и умря.
Долф примигна срещу мен. Имаше кървава резка на бузата, но беше жив. Изправих се на крака. Лявата ми ръка беше вдървена, което означаваше, че наистина е наранена. Когато вцепенението изчезнеше, исках да съм на някое място с лекари.
Зербовски лежеше по гръб. Имаше много кръв. Паднах на колене край него. Оставих браунинга на земята и затърсих пулс по врата му. Имаше, едва доловим, но имаше. Искаше ми се да се разплача от облекчение, но нямаше време. Близо до долната част на тялото му имаше черно петно кръв. Отметнах палтото му и за малко не повърнах върху него. Как ли би се изсмял на това? Проклетата котка почти го беше изкормила. Вътрешностите му се подаваха през разреза.
Опитах се да сваля якето си и да покрия раната, но лявата ръка отказваше да ми се подчини.
- Някой да ми помогне.
Никой не се отзова.
Полицай Кирлин сложи белезници на госпожа Дрю. Зелената й роба бе разтворена отпред и беше очевидно, че не носи нищо под нея. Плачеше, плачеше за падналите си другари.
- Жив ли е? - попита Долф.
- Аха.
- Повиках линейка - обади се униформеният полицай.
- Ела тук и ми помогни да спра кървенето.
Мъжът само ме изгледа някак засрамено, но нито той, нито Кирлин дойдоха да помогнат.
- Какво, по дяволите, ви става? Помогнете ми.
- Не искаме да го прихванем.
- Кое?
- Болестта - отвърна той.
Пропълзях обратно до леопарда. Дори и мъртъв, изглеждаше голям. Близо три пъти по-голям от нормална котка. Затършувах по корема му и намерих запънката. Не копче, не колан, а запънка, откъдето кожата се отлепи. Вътре имаше голо човешко тяло. Дръпнах кожата назад, така че да могат да го видят.
- Те са превръщачи, но не са ликантропи. Магия е. Не е заразно, страхлив кучи син.
- Анита, не го закачай - каза Долф.
Гласът му звучеше толкова странно, толкова далечно, че го послушах.
Мъжът свали якето си и го наметна върху Зербовски. Натисна надолу, но някак предпазливо, сякаш все още не вярваше на кръвта.
- Махни се от него. - Наведох се над палтото, използвайки тежестта на тялото си, за да задържа вътрешностите в корема му. Те мърдаха под ръката ми като нещо живо, меки и толкова топли, че чак пареха.
- Кога, по дяволите, ще осигуриш малко сребърни куршуми за отряда си? - попитах аз.
Долф почти се разсмя.
- Скоро, надявам се.
Може би аз можех да им купя няколко кутии за Коледа. Моля ти се, Господи, нека има Коледа за всички нас. Вгледах се в пребледнялото лице на Зербовски. Очилата му бяха паднали при борбата. Огледах се наоколо и не можах да ги открия. Изглеждаше ми важно да намеря очилата му. Коленичих в кръвта и се разплаках, защото не можех да открия проклетите очила.
Лекарите сглобяваха Зербовски. Никой не ни даваше информация какво става. Тайна. Състоянието му беше тайна. Долф също беше в болницата. Не в толкова лошо състояние, но достатъчно, че да престои поне един ден там. Зербовски не бе дошъл в съзнание, преди да го отнесат. Аз чаках. Кати, съпругата му, пристигна по някое време насред цялото чакане.
Това беше едва вторият път, в който се срещахме. Беше дребна женица с буйна тъмна коса, хваната на хлабава конска опашка. Беше прелестна и без капчица грим. Никога не разбрах как Зербовски е успял да я грабне.
Тя вървеше към мен с разширени тъмни очи. Беше сграбчила чантата си като щит, а пръстите й се забиваха дълбоко в кожата.
