- Разходка, добра идея.
Отправих се към дърветата. Никой не ме спря. Долф не ме повика обратно. Би трябвало да е наясно какво ще направя. Навлязох сред оголените от зимата дървета. Топящият се сняг падаше на капки върху главата и лицето ми. Вървях, докато вече не можех да ги виждам ясно. През зимата човек може да мерне неща от много метри разстояние, но беше достатъчно далече за нашата малка игра на преструвки.
Свих към задната част на къщата. Топящият се сняг напои найкове-те ми. Листата представляваха влажен килим под краката ми. Имах двата пистолета и два ножа. Бях заменила онзи, който Гретхен така и не върна. Бяха комплект от четири остриета, специално направени за мен. Не е лесно да намериш нож с достатъчно съдържание на сребро, че да убие чудовища и въпреки това да има твърдо острие.
Но сега не можех да убивам никого. Задачата ми бе да вляза вътре, да открия Луи и да извикам за помощ. Ако някой в къщата извикаше за помощ, полицията можеше да влезе. Такива бяха правилата. Ако Долф не беше уплашен, че ще убият Луи, нямаше да ми разреши да го направя. Но закон или не, да стоиш отвън, докато заподозряната убива поредната си жертва, бе трудно за преглъщане.
Приклекнах на границата на дърветата и огледах гърба на къщата. Задна врата водеше към закрита веранда. На нея имаше стъклена врата, която водеше вътре в къщата и втора врата на едната страна. Повечето къщи в Сейнт Луис имат мазета. При някои от по-старите имаше само външен достъп до тях. Добавете малка веранда и малка врата. Ако исках да скрия някого, мазето звучеше като добро място. Ако беше килер за метли, просто нямаше да вляза.
Погледнах прозорците на горния етаж. Завесите бяха спуснати. Ако имаше хора, които наблюдаваха, не можех да ги видя. Надявах се, че и те не могат да ме видят.
Пресякох откритата местност, без да извадя оръжие. Те бяха вещици. По правило вещиците не те застрелват. Всъщност вещиците, истинските вещици, не използват кой знае колко насилие. Една последо-вателка на Уика не би имала нищо общо с човешко жертвоприношение. Но думата вещица означава много различни неща. Някои от тях могат да са доста страшни, но рядко те застрелват.
Коленичих край мрежестата врата, която водеше към верандата. Държах ръката си толкова близо до дръжката, колкото бе възможно, без да я докосвам. Не топлина, но. проклятие, няма дума, която да го опише. Но на дръжката нямаше магия. Даже добрите вещици понякога омагьосват външните врати, така че да получат предупреждение в случай на крадец или пък, за да стане залепване. Представете си, че проникнете в дома й, но не вземете нищо. Магията ще се залепи за вас и ще позволи на вещицата и приятелите й да ви намерят. Лошите могат да поставят по-неприятни неща на вратите си. Вече бяхме установили що за вещици има вътре, така че предпазливостта изглеждаше най-добрият вариант на поведение.
Промуших върха на ножа си покрай рамката на вратата. Малко движение напред-назад и тя се отвори. Все още не беше взлом, но определено бях проникнала. Дали Долф щеше да ме арестува заради това? Вероятно не. Ако Елвира ме принудеше да я застрелям без свидетели, можеше и да ме арестува.
Отидох до втората врата. Онази, за която се надявах, че води към мазето. Прекарах ръка над дръжката и я усетих. Магия. Не съм вещица. Не знам как да развалям магии. Да ги усещам е горе-долу максимумът ми. О, и още нещо. Мога да ги разбивам. Но става дума за суров прилив на енергия, насочен към магията. Просто призовавах онова, което ми позволяваше да вдигам мъртвите, и сграбчвах дръжката. До този момент вършеше работа, но е като да изриташ вратата, без да знаеш какво има от другата страна. В някакъв момент ще си отнесеш изстрел в лицето.
Истинският проблем беше, че даже и да преминех невредима покрай магията, този, който я бе поставил, щеше да го разбере. По дяволите, една добра вещица щеше да почувства нагнетяването на силата още преди да я докоснех. Ако Луи беше зад вратата, супер. Щях да вляза и да го пазя, докато виковете ми докарат кавалерията. Ако не беше зад вратата, можеше да се паникьосат и да го убият.
Повечето вещици, добри или лоши, са до някаква степен поклонници на природата. Ако ставаше дума за последователи на Уика, мястото им за церемонии щеше да е някъде отвън. Но за това мракът и
затвореното пространство можеха да свършат работа.
Ако правех човешко жертвоприношение, щях да искам да се намира колкото се може по-близо до мястото на церемониите. Беше си ко-марджийско залагане.
Ако грешах и убиеха Луи. Не. Никакво мислене за най-лошите възможни сценарии.
