- Щом имаш време да прочетеш информацията за всеки клиент, с когото се срещам, то аз определено ще имам време да пиша доклад.
- Не е нужно да чета за всеки клиент, само за онези, които ми изпращаш.
- Но, Анита, нали знаеш, че е въпрос на щастлив жребий кой от вас е на работа в конкретния ден.
- Майната ти, Бърт.
- Накара госпожа Дрю да чака достатъчно дълго, не мислиш ли? Изправих се. Нямаше смисъл. Бях надиграна. Той го знаеше, знаех
го и аз. Единственото, което ми оставаше, бе елегантно отстъпление.
- Срещата ти за два часа е отменена. Ще кажа на Мери да ти изпрати Гундерсон.
- Има ли нещо, което не би включил в графика като клиент, Бърт? Изглеждаше, сякаш се е замислил по въпроса за около минута, след
което поклати глава.
- Ако могат да си платят таксата, не.
- Ти си едно алчно копеле.
- Знам.
Нямаше смисъл. Не можех да спечеля. Отправих се към вратата.
- Носиш оръжие. - Той звучеше вбесен.
- Да, и какво от това?
- Мисля, че посред бял ден можеш да се срещаш с клиенти в офиса ни, без да си въоръжена.
- Не смятам така.
- Просто прибери пистолета в чекмеджето на бюрото, както правеше преди.
- Няма. - Отворих вратата.
- Не искам да се срещаш с клиентите въоръжена, Анита.
- Това си е твой проблем. Не мой.
- Мога да го направя твой - отвърна ми Бърт.
Лицето му беше зачервено, а гласът - натежал от гняв. Може би все пак щяхме да се скараме. Затворих вратата.
- Смяташ да ме уволниш ли?
- Аз съм твой шеф.
- Можем да спорим за клиенти, но оръжието не е предмет на преговори.
- Плаши клиентите.
- Изпращай придирчивите при Джеймисън.
- Анита - изправи се като яростна буря, - не желая да носиш оръжие в офиса.
Усмихнах се сладко.
- Майната ти, Бърт.
Толкова по въпроса за елегантното оттегляне.
Затворих вратата и осъзнах, че не съм постигнала нищо, освен да ядосам Бърт. Не беше лошо като за час работа, но не беше и особено впечатляващо постижение. Щях да кажа на госпожа Дрю, че е възможно да й помогна. Бърт беше прав за положителните публикации. Кимнах на Гундерсон, докато минавах покрай него. Той ми се усмихна в отговор. Някак си не смятах, че наистина иска от мен да вдигам мъртвите. Съвсем скоро щях да разбера.
Госпожа Дрю седеше с кръстосани крака, а ръцете й бяха сгънати в скута. Самото въплъщение на елегантно търпение.
- Може и да има начин да ви помогна, госпожо Дрю. Не съм сигур-на, но може и да познавам някой, който да ви помогне.
Тя се изправи и ми подаде маникюрирана ръка.
- Това би било прекрасно, госпожице Блейк. Със сигурност ще оценя помощта ви.
- Мери има ли номер, на който бих могла да ви открия?
- Да - усмихна се тя.
Отвърнах на усмивката. Отворих вратата и тя премина покрай мен в облак скъп парфюм.
- Господин Гундерсон, вече мога да ви приема.
Той се изправи и остави списанието, което прелистваше на масичката до саксията с Ficus benjium. He се движеше с характерната за останалите превръщачи танцова грация. Но пък лебедите не бяха особено грациозни на земята.
- Седнете, г-н Гундерсон.
- Моля, наричайте ме Каспар.
Подпрях се на ръба на бюрото и го изгледах.
- Какво правиш тук, Каспар?
Усмихна се.
- Маркус иска да се извини за снощи.
- В такъв случай трябваше да дойде лично.
Усмивката му се разшири.
- Смяташе, че като предложи значителна парична награда, би могъл да се реваншира за снощната липса на гостоприемство от наша страна.
- Сгрешил е.
- Няма да отстъпите и сантиметър, нали?
-Да.
- Няма ли да ни помогнете?
Въздъхнах.
- Работя по въпроса. Но не съм сигурна какво мога да направя. Какво или кой би могло да премахне осем превръщачи без борба?
- Нямам идея. Никой от нас не знае. Затова се обърнахме към вас.
Страхотно. Знаеха по-малко и от мен. Не беше особено
успокояващо.
- Маркус ми даде списък с хора, които да разпитам подадох му го.
- Някакви коментари или добавки?
Той се намръщи, а веждите му се събраха. Белите вежди не бяха от косми. Примигнах в опит да се концентрирам. Фактът, че беше с пера, изглежда, ме притесняваше повече, отколкото би трябвало.
- Всичките са съперници на Маркус за властта. Видяхте повечето от тях в кафенето.
- Наистина ли смятате, че ги подозира, или просто се опитва да им създаде неприятности?
- Не знам.
- Маркус каза, че можете да отговорите на въпросите ми. Всъщност знаете ли нещо, което не ми е известно?
- Бих казал, че знам доста повече от вас за общността на превръща-чите - отвърна той. Звучеше леко засегнат.
- Съжалявам, смятам, че е по-скоро самозалъгване от страна на Маркус, че противниците му са лошите момчета. Не е ваша вината, че играе игрички.
- Маркус често се опитва да дирижира нещата. Видяхте го сама миналата вечер.
- На този етап ръководните му качества не ме впечатлиха.
- Той вярва, че ако има един господар на всички превръщачи, ще сме сила, равностойна на вампирите.
Можеше и да е прав за това.
- И иска той да е този водач - казах аз.
- Естествено.
Интеркомът избръмча.
- Извинете ме за момент - натиснах бутона. - Какво има, Мери?
