Най-накрая седнахме. Взирахме се един в друг над чиниите с храната: свинско с яйца и зеленчуци за мен, пиле с кашу за Ричард. Миризмата на китайска храна изпълни апартамента. В повечето случаи ефектът беше топъл и успокояващ. Тази вечер ме караше да се чувствам зле. Между нас беше поставена чиния с двойна порция рачешки хапки. Беше напълнил една сосиера със сладко-кисел сос. Винаги ядяхме китайска храна по този начин, като си споделяхме купичка сос.
Проклятие.
Очите му с цвят на шоколад се взираха в мен. Аз бях първата, която отвърна поглед. Не исках да правя това.
- Всички кучета ли реагират по този начин край теб?
- Не, само доминиращите.
Вдигнах поглед.
- Къстард ти е доминиращ?
- Така си мисли.
- Нездравословно.
Той се усмихна.
- Не ям кучета.
- Нямах предвид, о, мамка му. - Ако щяхме да го правим, можехме поне да го направим както трябва. - Защо не ми каза за Маркус?
- Не исках да те намесвам.
- Защо не?
- Жан-Клод те замеси с Николаос. Ти ми каза колко много си мразила това. Ненавиждала си го. Ако те бях включил да ми помагаш с Маркус, каква щеше да е разликата?
- Не е същото - казах аз.
- Нима? Няма да те използвам по начина, по който го направи Жан-
Клод. Няма да го направя.
- Ако съм доброволец, не е използване.
- И какво ще направиш? Ще го убиеш ли? - В гласа му имаше горчивина, гняв.
- Какво би трябвало да значи това?
- Можеш да си свалиш сакото. Видях пистолета.
Отворих уста да протестирам и я затворих. Звучеше глупаво да тръгна да му обяснявам насред караница, че съм искала да изглеждам хубава заради него.
Изправих се и свалих сакото. Внимателно го преметнах на облегалката на стола, като нарочно му отделих много време.
- Ето. Доволен ли си?
- Този пистолет ли е отговорът ти за всичко?
- Защо така внезапно това, че нося оръжие, стана проблем?
- Алфред ми беше приятел.
Това ме спря. Дори не ми бе хрумнало, че Ричард може да харесва Алфред.
- Не знаех.
- Щеше ли да има значение?
Замислих се над това.
- Може би.
- Не беше нужно да го убиваш.
- Снощи проведох този разговор с Маркус. Ричард, те не ми оставиха избор. Предупредих го няколко пъти.
- Чух за това. Глутницата говореше само за него. Как не си искала да отстъпиш. Отхвърлила си защитата на Маркус. Простреляла си още един от нас. - Той поклати глава. - О, всички са много впечатлени.
- Не го направих, за да ги впечатля.
Пое си дълбоко въздух.
- Знам, и точно това ме плаши.
- Страхуваш се от мен?
- За теб - поправи ме той.
Гневът постепенно изчезваше от очите му. Това, което го заместваше, бе страх.
- Мога да се грижа за себе си, Ричард.
- Не разбираш какво си направила миналата вечер.
- Съжалявам, ако Алфред ти е бил приятел. Не ми направи впечатление на някой, в чиято компания би се движил.
- Знам, че беше побойник и вярното куче на Маркус, но беше под
моя защита.
- Маркус не си направи труда да защити когото и да било снощи, Ричард. Беше много по-заинтересуван от дребната си борба за надмощие, отколкото от безопасността на Алфред.
- Тази сутрин наминах при Ървинг. - Остави изказването да виси във въздуха между нас.
Беше мой ред да се ядосам.
- Нарани ли го?
- Ако съм го наранил, то е било мое право като бета-мъжкар.
Изправих се с ръце, притиснати към масата.
- Ако го нараниш, ще разменим нещо повече от думи.
- И мен ли ще застреляш?
Погледнах го. Имаше прекрасна коса и изглеждаше изключително апетитен, облечен в този пуловер. Кимнах.
- Ако се наложи.
- Би ме убила просто така.
- Не, не убила, но ранила, да.
- За да опазиш Ървинг, ще ме заплашиш с оръжие. - Беше се облегнал назад с ръце, кръстосани на гърдите. Изражението му беше смаяно и ядосано.
- Ървинг помоли за защита. Дадох му я.
- И той ми каза така тази сутрин.
- Нарани ли го?
Гледа ме дълго, след което най-сетне отвърна:
- Не, не го нараних.
Изпуснах въздуха, който не бях усетила, че съм задържала, и седнах обратно на стола.
- Наистина би се изправила срещу мен, за да го защитиш. Наистина би го направила.
- Недей да звучиш толкова изненадан. Ървинг беше хванат между двама ви. Маркус щеше да го нарани, ако не се свърже с мен, а ти си казал, че ще го нараниш, ако се свърже. Не изглеждаше особено честно.
- Доста неща в глутницата не са честни, Анита.
- И в живота е така, Ричард. И какво от това?
- Когато Ървинг ми каза, че е под твоята защита, не го нараних, но и не повярвах наистина, че ти би ме наранила.
- Познавам Ървинг от много по-дълго, отколкото теб.
Той се наведе напред, подпирайки ръце на масата.
- Но той не излиза с теб.
Свих рамене. Не знаех какво друго да кажа. Нищо не изглеждаше като достатъчно безопасен залог.
- Все още ли съм твоето гадже или снощното ти бойно кръщение те е накарало да решиш, че повече не искаш да се срещаме?
- Намираш се насред борба на живот и смърт и не си ми казал. Ако криеш подобни неща, как бихме могли да имаме връзка?
- Маркус няма да ме убие.
Зяпнах го. Изглеждаше искрен. Мамка му!
- Наистина го вярваш, нали?
-Да.
